Д-р Хергелджиева- Филева, офталмолог: Продължителното гледане на дисплеи може да отключи множество заболявания при децата

В последните години един от най-рисковите фактори за увреждане на зрението на децата е постоянното гледане в дисплеите на телефони, таблети, лаптопи, телевизори. Това каза в интервю за БГНЕС офталмологът д-р Татяна Хергелджиева-Филева от Медицински център "Лихт". Очният център наскоро отвори врати и се намира в софийското село Лозен. Д-р Филева е специалист по офталмология и офталмохирургия, с дългогодишен опит в Швейцария.

„Гледането на телефони и таблети е и причината за все по-нарастващия процент късогледи деца. Не само, че късогледството расте като процент, но то е и рисков фактор за заболяванията, които то води впоследствие след себе си – като заболявания на ретината, на макулата, глаукомата. Дисплеите имат и други лоши ефекти – децата променят общуването си, променят връзката си с другите деца и околния свят, променя се и психиката. Това е болестта на цивилизацията, и винаги при преглед на деца обръщам внимание на родителите да насърчават децата да играят навън, да си общуват едно с друго. На ден максимумът гледане на дисплеи трябва да е не повече от половин час при малките деца под 7 години", подчерта лекарят.

Работата с децата – разбира се, и с възрастните пациенти, е много специфична. Но при децата мирогледът е съвсем различен от този на възрастните, затова при преглед на дечица е хубаво и лекарят да се почувства като дете. Така прегледът минава под формата на игра, което по никакъв начин не притеснява детето. С игра и обяснение, достъпно да тях, се опитваме като лекари да намерим най-правилния за тях подход, разказва д-р Хергелджиева- Филева.

Изключително интересна технология прилага лекарят при деца, които по една или друга причина са с нарушено зрение и никога не са виждали цветовете. „Благодарение на новите технологии децата имат възможност със специални очила или контактни лещи да постигнат същата ориентация, която имат хората с нормално цветоусещане", разказва д-р Филева.

И допълва, че приучаването на децата към културата за профилактични прегледи става в най-ранна детска възраст. „Когато децата като малки свикнат с тези прегледи, те и като възрастни продължават, и предават това и на децата си", смята още д-р Хергелджиева-Филева.

В огромната си професионална биография и практика д-р Филева има множество интересни случаи, но един със сигурност няма да забрави никога. „Най-близки до сърцето ни са пациентите, които или дълги години, или никога не са виждали, и проглеждат. Имах една млада пациентка, която още от ранна детска възраст бе с хронично възпаление на двете очи, което беше довело до слепота на едното око. В продължение на много години другото око беше подложено на противовъзпалителна терапия, но въпреки това пациентката имаше ниско зрение от много напреднала катаракта. Операция от подобен тип е сложна, затова пациентите трудно решават да се подложат на нея, защото ако стане усложнение, човекът напълно би загубил зрението си. Години наред стабилизирахме възпалителния процес с различни видове медикаменти, за да изберем подходящия момент за операция. В мига, когато пациентката прогледна, това беше един от най-емоционалните моменти в кариерата ми", спомня си д-р Филева.

Относно профилактичните прегледи на зрението, експертът с право смята, че това е част от личната здравна култура на всеки един гражданин. „Има хора, които водят децата си, водят и родителите си на редовни прегледи, и това е част от добрата здравна култура. Има и други, които идват в последен стадии на заболяването, независимо какво е то. Тук е мястото да кажа, че до шестия месец след раждането е добре всички дечица да бъдат прегледани от очен лекар. След това на 3-годишна възраст, преди тръгване на училище, веднъж годишно в ученическа възраст. След 40-45 годишна възраст, когато идва време за първите очила за четене, обезателно трябва да бъде проверено и очното налагане, след това до 60-годишна възраст трябва на всеки две години да се ходи на профилактични очни прегледи, а след 60-годишна възраст – поне веднъж годишно. С възрастта най-честите очни заболявания, които водят до необратима загуба на зрението, не водят до оплаквания. Повишеното очно налягане, което е рисково за глаукома, не дава никакви симптоми – нито болки, нито сълзене, единствено с навременно измерване и с очен преглед може да се постави адекватна и навременна диагноза", обяснява д-р Филева, и допълва, че макулната дегенерация в ранен стадий също не показва никакви симптоми.

Катарактата (състояние на помътняване на естествената човешка леща в окото с възрастта), може да бъде отлично излекувана със замяна на помътнената човешка леща с изкуствена. „Тези операции са високотехнологични, извършват се и при нас, и възстановяването от тях е за няколко дни. Най-важното е такава операция да бъде извършена навреме, което зависи от здравната култура на пациента", казва още лекарят.

Идеята за клиниката се ражда по време на КОВИД-кризата, когато д-р Хергелджиева, съпругът й и децата си остават вкъщи и размишляват сериозно с какво искат да се захванат в бъдещето. „Знаехме какво искаме, оставаше само да намерим точното място и точните хора, с които да го направим. От 2020 г. до 2023 г. построихме медицинския център, нашият син Петър Филев се зае с тази отговорна и трудна задача, и с много усилия успяхме в началото на ноември м.г. да отворим врати. Още първия месец сключихме всички необходими договори, включително и със Здравната каса, за да е удобно за пациентите".

Семейството избира село Лозен като идеална дестинация за строежа на клиниката. „От дългогодишния ни опит, не само в България, и не само от десетките ни специализации в чужбина, сме се научили, че идвайки на преглед, пациентът е достатъчно притеснен от самия преглед, от интервенцията и лечението, затова търсихме прекрасно, зелено и спокойно място, каквото има тук", разказва д-р Филева. И с гордост допълва, че семейството живее от много години в Лозен, и усеща селото като свой истински дом. Зеленината, възможността човек да паркира спокойно, удобният градски транспорт от автобуси и метро, правят клиниката предпочитана за пациентите. „Навсякъде по света хубавите клиники и практики не са в центровете на мегаполисите, а в уютни и китни градчета и селца, където хората имат свободен и удобен достъп до качествено здравеопазване", допълни лекарят.

Медицински център „Лихт" работи и със Здравната каса. I БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон