Човешкият живот вероятно би могъл да достигне около 200 години при развитието на напреднали терапии срещу стареенето, показва ново научно изследване.

Руски учени са се опитали да определят дали съществува абсолютна граница на човешкия живот, ако бъдат премахнати всички основни причини за стареене с изключение на промените в ДНК на клетките, известни като соматични мутации.

Тези мутации се натрупват постепенно през целия живот, когато клетките се делят, повреждат се от метаболитни процеси или са подложени на въздействието на околната среда. Според учените този фактор на стареенето е изключително труден за премахване. В изследването си учените са създали математически модел, който симулира как различни органи се увреждат с течение на времето заради натрупването на соматични мутации.

Моделът разглежда идеален сценарий, при който други ключови механизми на стареенето – като хроничното възпаление, нарушенията в работата на митохондриите и натрупването на остарели клетки – могат напълно да бъдат обърнати.

„Разработихме модел, който включва постепенно факторите, допринасящи за стареенето, и го използвахме, за да изчислим границите на продължителността на живота, ако всички признаци на стареене с изключение на соматичните мутации бъдат премахнати“, посочват авторите на изследването, публикувано в списание NPJ Aging.

Резултатите показват, че различните органи реагират по различен начин на уврежданията от ДНК мутации. Мозъкът и сърцето са особено уязвими, тъй като част от ключовите им клетки не могат да бъдат заменени и почти не се възстановяват след раждането. За разлика от тях черният дроб има способност постоянно да подменя увредени и остарели клетки.

След като обединили данните за различните органи в един общ модел, учените изчислили, че хората, при които единствената причина за стареене са соматичните мутации, биха могли да достигнат средна продължителност на живота между 146 и 194 години.

„Дори ако всички известни механизми на стареене бъдат премахнати с изключение на соматичните мутации, средната продължителност на човешкия живот би достигнала между 146 и 194 години – приблизително два пъти повече от сегашната средна стойност от около 79 години“, се посочва в изследването.

Учените обаче подчертават, че резултатите са теоретични и зависят от редица предположения за начина, по който органите функционират и отказват с течение на времето. Те не представляват експериментално доказателство.

Изследването показва, че дори ако бъде постигнат огромен напредък в медицината и бъдат премахнати всички обратими аспекти на стареенето, натрупването на ДНК мутации вероятно ще остане едно от най-големите препятствия пред значителното удължаване на човешкия живот. |БГНЕС, Н1