Жители на кв. „Възраждане” във Варна стягат протести срещу изграждането на дневен център за хора с увреждания в района. Живеещите в кооперациите там са категорични, че такъв център няма място в близост до домовете им. Недоволните граждани дори са събрали повече от 1000 подписа против проекта, защото се опасяват, че хората, които ще го посещават, са опасни.
Грубата реакция на гражданите срещу строителството на центъра за дневна грижа за хора с увреждания, обаче, предизвика дискусии далеч извън Варна. Нежеланието на гражданите да са съседи с лица с интелектуални затруднения предизвика вълна от остри реакции в социалните мрежи.
Протестът на варненците срещу дневния център бе подклаждан системно в навечерието на изборите от партия, едноименна с квартала им.
Горчив привкус на ситуацията придава и фактът, че наскоро и София се отказа да строи центрове за непридружени деца-бежанци в кв. Княжево.
Историята на дневния център във Варна започва малко преди предсрочния парламентарен вот. 3 дни по-рано финансовата комисия на местния общински съвет блокира след бурни дебати решение да се отпуснат 142 000 лв. общински пари за инвестиционен проект, които след това ще бъдат възстановени от ПВУ. Проектът касае три нови социални услуги, за които общината е избрала общински терен с площ от почти 6,7 дка в жк "Възраждане", IV микрорайон. Финансирането от ПВУ е 3,89 млн. лв., като Варна е една от 64-те общини, които ще получат пари за нови, модерни услуги за хора с увреждания.
На същото заседание, на 24 октомври, по време на заседание на финансовата комисия към общината, бяха изречени невероятни аргументи срещу хората с увреждания, макар иначе всички на думи да подкрепят и да симпатизират на тези хора.
Според общинския съветник Юлиян Губатов от „Възраждане“, благото на гражданите от квартала било по-важно от благото на.. хората с увреждания. Явно Губатове забравил, че хората със специфични потребности също са граждани, а по грижата за тях може да се познае за състоянието на обществото ни. Против центъра тогава се изказа и Христо Атанасов, съветник от БЗНС "Ал. Стамболийски", който коментира, че „едни хора се притеснявали за децата си, а други - че цената на имота им ще падне заради близостта с хората с увреждания“.
"Мен лично ме е страх. Ако евентуално има хора с дълбока, тежка умствена изостаналост, какво правим, ако тези хора излязат и тръгнат из квартала," каза жена пред камерите на БНТ. "Имаме деца, повечето семейства са млади и не желаем да се притесняваме за децата си, как ще се прибират", допълни и неин съкварталец.
Заради очевидната липса на каквито и да е стойностни факти, противниците на проекта се опитаха да го облекат в обективни проблеми с твърдението, че теренът не отговарял на всички изисквания за такъв тип социална услуга; че хората имали нужда от детска градина, а не от такъв център, и дори посяха съмнения, че община Варна може и да не си получи обратно от ПВУ парите, похарчени за центъра.
Не чути останаха и твърденията на зам.-кмета на Варна Снежана Апостолова, която обясни, че има положително становище за терена и от главния архитект на Варна, и от Агенцията за качество на социалните услуги. Мястото е избрано след преглед на 27 терена.
Реакцията на противниците на проекта възмути десетки родители и близки на хора със специални потребности, които пък настояват там да бъде изграден такъв център, тъй като по думите им това е единствената възможност децата им да получат дългосрочна и сигурна грижа. По стари данни от 2022 г. в общината има нужда от 140 места за резидентна грижа на хора с интелектуални увреждания, а съществуват 10 и спреният проект щеше да осигури още 30. 800 места са необходими и за услуги, предоставяни от специализирани центрове, а са осигурени 98. Новите три услуги не само биха осигурили по-нормална среда на живот от домовете, а щяха да предлагат и 24-часова грижа - незаменима услуга при заболяване или друг проблем на близките, които се грижат за хора с увреждания.
Проблемът е само на повърхността на айсберга с проблеми на хората с увреждания. Основното притеснение на родителите на такива деца, и на хората, които се грижат за роднини с умствени затруднения, е, че ако им се наложи да влязат в болница, или не дай Боже, починат, децата им ще останат на улицата, тъй като държавата няма механизъм, по който да се погрижи за тях. Дори и да се наложи
"Във Варна има 1000 души, които се нуждаят от такива услуги, а вече има сто запълнени места. Въпросът не е дали ще се създаде един център, на нас ни трябват десет центъра и не само центрове. Това са места за заместваща грижа, защитени жилища, за да можем да помогнем на всички. Това не е списъкът на Шиндлер, за да се молят 90 човека да се спасят. Аз за втори път влизам в общинския съвет и видях как някакви хора с обноски на насилници или побойници от трети клас, пречат на хората в администрацията да си вършат работата, аз нямаше да го повярвам, това е срам и позор!", коментира и Лъчезар Шойков, който се грижи за сестра си. „Травмиращо е да знаеш, че български майки и деца страдат, мизерстват и умират, зависят от помощи на БЧК. И родителите се надяват, че децата им ще умрат преди тях, защото ако те умрат преди децата, децата ги очаква бавна и мъчителна смърт. Благородно е да видиш, че нещо се прави за тези хора и се прави в твоя квартал, за твоя сънародник, за по-слабия", допълва мъжът.
Подписка с над 1000 подписа в подкрепа на изграждането на центъра са събрали и родителите на младежи с увреждания. За тях социалните центрове са единствената възможност децата им да получат дългосрочна и сигурна грижа.
Случаят във Варна подозрително напомня на този в Пловдив преди десетина години, когато през 2013 г. също се надигна "бунт" срещу откриването на група от подобен тип услуги. Въпреки това местната власт не се отказва от инвестицията. Днес комплексът "Олга Скобелева" работи вече 11-a година с деца, младежи и семейства в неравностойно положение или със специални потребности. До днес специалистите там са помогнали на стотици деца с услуги по рехабилитация и терапия, подготовка за трудови умения, общуване, социална интеграция, или помощ за млади хора в криза или преживели насилие.
"Искам само да кажа на всички, че никой не е застрахован и на него не може да му се случи. На никой от нас също не му е идвало наум, че съдбата му може да бъде такава. Срамно е да няма едно такова място, предлагащо грижа за деца като нашите", казва Рафаел Рафаилов, баща на 19-годишно дете със синдром на Даун.
Тази вечер изтича срокът, в който общинската администрация може да спази обещанието си и да кандидатства за финансирането на проекта. IБГНЕС