Икономическата стабилност и съдебната реформа се превърнаха в двата основни теми по време на консултациите при Илияна Йотова. Срещите с „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС, ДПС, „Да, България“, „Продължаваме промяната“, „Възраждане“ показаха различни прочити на финансовото състояние на държавата и различна скорост за провеждане на реформи, но и очертаха първите реални тестове пред бъдещото управление, предаде репортер на БГНЕС.

Централният въпрос, който премина през всички разговори, беше състоянието на публичните финанси. Работата с удължен бюджет, съчетана с новата парична среда, поставя управлението в ситуация, в която първото решение – новият бюджет – се превръща в политически и икономически лакмус.

Още в началото „Прогресивна България“ очертаха двойното предизвикателство – от една страна инфлация и обедняване, от друга – риск от нарастващ дефицит. Те поставиха акцент върху социалната сигурност и необходимостта от активна държавна намеса, но признаха, че бюджетната рамка ще бъде силно ограничена и ще изисква трудни решения. От „Прогресивна България“ излязоха с идеята за вдигане на тавана на дълга. 

От ГЕРБ-СДС настояха за бюджетна консолидация и ограничаване на дефицита като основен приоритет. Според тях страната е достигнала момент, в който „тежки решения“ са неизбежни, включително ограничаване на разходите, за да се избегне трайно задлъжняване.

Позицията на ДПС добави друг акцент – икономическото развитие като дългосрочен приоритет, свързан с намаляване на неравенствата, демографските проблеми и регионалните дисбаланси. При тях бюджетът беше разглеждан не само като краткосрочен инструмент, а като част от по-широка стратегия за растеж.

От „Да, България“ също заеха твърда позиция срещу увеличаването на дълга, но с по-ясно формулирана дясна рамка – без повишаване на данъците, с ограничаване на неефективните разходи и свиване на дефицита до 3%. Те предупредиха за риск от „дългова спирала“, ако фискалната дисциплина бъде разхлабена.

ПП отхвърли тезата за драматично тежко финансово състояние и посочи, че „новото правителство влиза с буфер от около 4 милиарда евро“ и че фискалният резерв позволява приемане на бюджет без извънреден натиск.

От „Възраждане“ заявиха, че в страната има нечувана инфлация и по тази причина поискаха Йотова да инициира референдум за връщане на българския лев.   

В този сблъсък на икономически подходи се очертава и първото сериозно противоречие – дали ситуацията изисква по-активна държавна намеса и разходи, или строга фискална дисциплина и ограничаване на дефицита. Именно тук ще бъде и първият тест за мнозинството.

Втората ключова тема – съдебната реформа – показа по-голямо съвпадение в целите, но различия в инструментите и темпото. От „Да, България“ настояха за бърза смяна на Висшия съдебен съвет и последващ избор на главен прокурор като първа стъпка към възстановяване на справедливостта. Подобна готовност за участие заявиха и от ДПС, но с акцент върху процедурите и предложенията на управляващите.

Позицията на Атанас Атанасов от ДСБ добави още един елемент – необходимостта от силен институционален контрол, включително върху службите, като изборът на ръководител на ДАНС беше определен като първи тест за прозрачност.

От страна на Николай Денков беше подчертано, че самата смяна на органи не е достатъчна – решаващо ще бъде качеството на назначенията и гаранциите за независимост. Акцентът беше поставен върху реално функционираща антикорупционна система и отваряне на процедурите към професионалната и гражданската общност.

Общата картина от консултациите показва ясно разслоение: относително съгласие за необходимостта от реформи, но съществено разминаване в икономическата философия. Бюджетът и съдебната система се очертават като първите два фронта, на които ще се измери способността на новото мнозинство да управлява, както и готовността на опозицията да бъде коректив или опонент. І БГНЕС