Бронз за историята: Иван Лебанов и медалът, който едва не загуби

Животът на ски бегача би могъл да вдъхнови сценаристи и режисьори

В навечерието на XXV-ото издание на Зимните олимпийски игри БГНЕС ви припомня историята на първия български медалист. Става въпрос за ски бегача Иван Лебанов, който едва не бива лишен от отличието си десетилетия по-късно. Той печели бронз от Игрите в Лейк Плесид през 1980 година в дисциплината 30 км ски бягане. 

Успехът му е изключително значим за България. От Международната федерация по ски възлагат две домакинства от Световната купа на страната ни през 1981 г. в Юндола и през 1985 г. на Витоша, благодарение на авторитета на Лебанов. 

Между спорта и политиката

Иван Лебанов завинаги остава в историята на българския спорт като първия роден състезател, спечелил отличие от зимна олимпиада. В същото издание на Игрите той се класира и на 15-о място в дисциплината 15 км ски бягане, затвърждавайки мястото си сред водещите имена в световния елит по онова време.

Заради изключителните си заслуги Лебанов по-късно е избран за „Скиор на века“ в България по повод 80-годишнината на ски спорта у нас. Той е роден на 10 декември 1957 г. в село Гостун, община Банско, а през 1965 г. се премества със семейството си във Велинград - град, който впоследствие играе ключова роля както в спортния, така и в обществения му път.

След края на активната си спортна кариера Лебанов предприема неочакван професионален завой и навлиза в местната политика. Той става първият кмет на общината с два пълни и последователни мандата - в периодите 2007-2011 и 2011-2015 година.

Любопитен факт е, че точно 30 години преди първата си изборна победа Лебанов постига и първите си големи спортни успехи. През 1977 г. той става световен юношески шампион на 10 км ски бягане в Сент Кроа, Швейцария. В кариерата си записва и победи на 15 км от Универсиадите през 1978 и 1981 година, с което утвърждава България сред силните нации в ски бягането.

Фаталното „13“ носи късмет на Лебанов

В живота на Иван Лебанов най-специалното число остава „13“. Смятаната от мнозина за фатална цифра носи голям късмет на българина, включително и за бронзовия медал. Това отбелязва самият спортист години по-късно в свое интервю за dir.bg:

„Датата беше 13-ти. Много съм свързан с тази цифра - в училище бях Nº13, домът ми на ул. „Бачо Киро" във Велинград е също Nº13, Игрите в Лейк Плесид бяха 13-ти поред... Това е моят ден, казах си тогава. Не мечтаех за медал, но все пак тайно, някъде дълбоко в себе си съм го очаквал. Знаех на какво съм способен. Имах отлична подготовка“. 

Българинът стартира с Nº54. Веднага след него се пуска Николай Зимятов, който по-късно си тръгва от Лейк Плесид с 3 златни медала. Руснакът застига сънародника ни по трасето, но треньорите на Зимятов му нареждат да намали темпото, за да улесни съотборника си Рошчев в борбата за сребърния медал. Отборната тактика на руснаците се оказва успешна.

Зад двамата представители на Съветския съюз и Иван Лебанов остават всички скандинавски бегачи - представители на страните, където се е зародило ски бягането. Сред тях и шведът Томас Васберг, който само 3 дни по-късно печели титлата на 15 км. Назад са и други двама знаменити руснаци - Завялов и Савелиев (олимпийски шампион на 30 км от Инсбрук '76).

Мотивацията с орден и Волга носи успех

Българинът си спомня, че по време на състезанието е бил подкрепян от актуалния спортен министър Трендафил Мартински и легендарния Петър Попангелов - старши, които мотивирали Лебанов с орден и Волга, но не били обнадеждени за крайния успех:

„Още в началото бях втори-трети, съветските състезатели бяха много силни. Край пистата ме подкрепяха тогавашният спортен министър Трендафил Мартински, както и Попангелов-старши. И те не очакваха такъв успех.

Състезанието бе три обиколки по 10 километра и след първите, при преминаването ми през стадиона, на таблото се видя, че се движа добре. Мартински, помня го и до днес, отстрани викаше: „Иване, за България! За родината! Орден ще ти дадем! Волгата те чака на аерогарата!".
За един млад човек каква повече мотивация?! Така ме окуражаваха“.

Конкуренцията запазва уважението си към Лебанов

Постижението на Лебанов остава върхово и до днес за този спорт за България. Той постига няколко добри класирания в стартове за Световна купа, а на Световното първенство се класира на десето място две години след бронза от Лейк Плесид.

В същото време скиорът запазва уважението на конкуренцията като двамата медалисти пред него в крайното класиране редовно го поздравяват за рождения ден. Освен това държавата си спазва обещанието и организира пищни тържества за посрещането на Лебанов:

„Посрещането беше грандиозно. А и до днес, където и да отида в България, хората ме познават. Особено тези от по-старото поколение. Тогава в центъра на Велинград се беше изсипал народът, целият град. Имаше трибуна специална. 

Благодарен съм на хората, че и до днес имат такова уважение към мен. И не само в България. И до днес се чуваме със съперниците ми от онези години на пистата, обаждат ми се за рождения ден точно двамата, които бяха пред мен на олимпиадата, а и не само те. Уважаваме се, подкрепяме се“. 

Лебанов плаща цената на политиката

Един от най-тежките моменти за Иван Лебанов идва в началото на 2013 г., когато на шампионския 13 февруари бива ограбен. Престъпници нахлуват посред бял ден в дома на тогавашния кмет и задигат 15 000 лева, златни семейни ценности и реликви. Сред тях са и златни монети, раздавани след различни надпревари в чужбина, които били много ценни за Лебанов. 

За огромен късмет на градоначалника крадците не успяват да се доберат до най-ценното му - бронзовия медал от Игрите.

„Може би не са имали време. Не са очаквали да се прибера и са били изненадани. Вероятно това е спасило спортните ми отличия“, споделя Лебанов пред „24 часа“ само часове след случилото се. 

Това обаче не е първият удар по Лебанов, който страда още от средата на първия си мандат като кмет. През 2010 г. гори служебната му кола, а във времето самият той признава, че явно с работата си в кметството засяга интересите на определени фигури:

„Не мога да гадая дали обирът в дома ми е поръчан. Наистина през 2010 г. запалиха служебната ми кола. Знае се кои са извършителите и кои са поръчителите, друг е въпросът дали може да се докаже. Делото се водеше срещу неизвестен извършител и нещата така приключиха.
Със сигурност съм накърнил много интереси. Знаете, че към Велинград има много апетити, а аз никога не съм си позволил да правя компромиси в тази насока. Не им давам глътка въздух на бандитите. Не ме интересува, че са обрали къщата ми. На хората с нечисти помисли няма да им се получат нещата през следващите три години, докато съм кмет. Ще си изпълнявам съвестно задълженията, каквото и да направят“. 

Още от края на ХХ век Лебанов опитва да предаде таланта си на младите и основава ски-училище в живописния курорт Юндола. Оттогава той развива успешно ски-туризма на територията на община Велинград, научавайки хора от различни възрасти на ски техника. 

Надеждите на България през 2026 г. 

През 2026 г. Даниел Пешков, Марио Матиканов и Калина Недялкова са тримата ни участници в ски-бягането на Зимните олимпийски игри в Милано/Кортина. Те са дебютанти на най-големия спортен форум. 
Страната ни нямаше олимпийски участници в тази дисциплина през последните 8 години. През 2022 година Симеон Деянов имаше квота за Игрите в Пекин, но не стартира заради заболяване от Ковид-19. |БГНЕС

-----------------------------------------------
Кристиан Гърев, отдел „Спорт“ на БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон