Бразилия обяви плода асаи за национален, с цел да затвърди собствеността си върху популярната „суперхрана“ на фона на нарастващи опасения, че чуждестранни компании предявяват претенции към биологичните богатства на Амазония.
Асаи е солена хранителна основа в Амазонския регион от векове, традиционно консумирана като гъста паста с риба и брашно от маниока.
Тъмнолилавият плод доби световна популярност в началото на 2000-те години, след като беше преосмислен като сладък сорбет, често гарниран с гранола и плодове, и рекламиран заради богатото си съдържание на антиоксиданти.
Активните съставки на асаи привлякоха вниманието на хранителни и козметични компании по целия свят.
В един от случаите, обсъждани по време на парламентарните дебати, японска компания регистрира търговската марка върху името асаи през 2003 г., като на Бразилия бяха необходими четири години, за да отмени регистрацията.
Подобни примери доведоха до приемането на закона, с който асаи се обявява за национален плод – инициатива, внесена за първи път през 2011 г. и подписана по-рано този месец.
Министерството на земеделието на Бразилия заяви пред АФП, че мярката помага да се утвърди асаи като „автентично бразилски продукт“, който осигурява доходи на хиляди семейства в Амазония.
Експерти обаче подчертават, че законът има предимно символичен характер и цели да насочи вниманието към нарастващия международен интерес към широк спектър плодове, произхождащи от Амазонка.
Бразилия е сред държавите, които все по-сериозно се тревожат от т.нар. „биопиратство“ – използването на генетични ресурси без разрешение или справедливо споделяне на ползите.
Законът „помага темата да бъде изведена като приоритет в публичния дневен ред“, заяви Бруно Като, основател на компанията „Хорта да Тера“, която разработва и предлага на пазара съставки от Амазония.
Шейла де Соуза Кореа де Мело, анализатор по интелектуална собственост в Бразилската корпорация за аграрни изследвания „Ембрапа“, която работи в Амазония, каза, че законът е „преди всичко символичен и културно утвърждаващ“.
Бразилия е една от най-богатите на биоразнообразие страни в света, а множество плодове с уникални свойства са изложени на „огромен“ риск да бъдат използвани в нови продукти, разработени и патентовани в чужбина, посочи де Мело.
Като пример Като посочи „емблематичния“ случай на кремообразния плод купуасу, родствен на какаото и използван в десерти и козметика.
В края на 90-те години купуасу е регистриран като търговска марка от друга японска компания, която изисква плащане на 10 000 долара роялти за всеки продукт с надпис „купуасу“ върху етикета.
Отмяната на тази регистрация отнема две десетилетия.
По думите на де Мело, в чужбина вече са подадени няколко патентни заявки за специално разработени приложения на активните съставки на асаи в хранителната и козметичната индустрия.
Ана Коста, вицепрезидент по устойчиво развитие на бразилския козметичен гигант „Натура“, известен с използването на амазонски съставки като асаи, заяви пред АФП, че законът подчертава необходимостта от „ясни правила, които да гарантират справедливо споделяне на ползите“.
Бразилия е страна по Протокола от Нагоя от 2014 г. – международно споразумение за споделяне на ползите от използването на генетични ресурси.
Договорът обаче се сблъсква със сериозна празнина, след като генетичните данни започнаха да се дигитализират и изследователите вече могат просто да изтеглят ДНК последователности и да ги използват за разработване на лекарства или козметика, без физически да събират растения или семена.
Де Мело подчерта, че основното предизвикателство за Бразилия е фактът, че суровини като пулпата от асаи често се изнасят, а научните изследвания за създаване на продукти с висока добавена стойност се извършват в други държави.
Тя допълни, че страната трябва да се съсредоточи върху инвестиции в научни изследвания и технологично развитие в Амазония, за да се създава богатство на местно ниво. | БГНЕС