Според Ноев назначаването на Шекеринска, е голям неин личен успех. Той надхвърля националните и регионални рамки, като й възлага отговорности за интересите на всички 32 държави-членки. Назначението също й дава възможност, при успешно представяне на поста, един ден да се завърне като силна фигура на политическата сцена на РСМ. България в лицето на нейния държавен глава Радев е била сред първите, поздравили Шекеринска с пожелания за успех на отговорната длъжност. „Ние наистина трябва да я подкрепим в работата й“, каза Ноев.

Що се отнася до проблемите пред началото на преговорите за членство на РСМ в ЕС, Ноев подчерта, че премиерът Християн Мицковски неразумно сам си е поставил капани в предизборната кампания, излизането от които сега му коства значителен политически ресурс. Той едва излиза от капана с неизпълнението на Преспанския договор, след като се убеди, че Гърция не приема волности в интерпретацията на поетите международни ангажименти. По същия начин, тепърва му предстои и излизането от капана, който сам си постави и в отношенията с България и в частност с измислянето на нереалистични формули за решаване на ключовия проблем за правата на македонските българи. Ноев припомни, че ключовото изискване на ЕС от Скопие е гарантиране на пълно равноправие за македонските българи с всички останали народностни групи, изброени в Конституцията и законите на РСМ. Това не е двустранен въпрос. „В РСМ е забранено да се наричаш българин“, заяви Ноев, като подчерта, че вписването в Конституцията е само формалната страна на пълното равноправие. Македонското общество трябва да е сигурно, че тези изисквания са изрично напомнени на премиера Мицковски и от Урсула Фон Дер Лайен, и от Шарл Мишел и от всички високопоставени фигури от държавите в ЕС, с които е обсъждано европейското бъдеще на страната. Казано му е изрично и че никакви по-нататъшни компромиси не са възможни.

Според Ноев, измислянето на хитроумни формули с т.нар. „отложено“ влизане в сила на евентуалните поправки в конституцията e загуба на време поради няколко основни причини.

Първо, правата на македонските българи не са предмет на преговори. Това е основна норма на ЕС, на Маастрихтските критерии и пазарлък по този въпрос е изключен.

Второ, правата на македонските българи не могат да бъдат обвързвани с ратификацията на влизането на РСМ в ЕС, защото успешното приключване на преговорите за членство e функция от цялостната готовност на държавата. Причина за забавянето, ако такова възникне, могат да бъдат съвсем други, присъщи на македонското общество проблеми, като корупцията, икономиката, адаптацията на законодателството и т.н., които да нямат нищо общо със съвсем частния и конкретен въпрос за равноправието на българската общност. Гарантирането на правата на македонските българи няма как да бъде обвързвано с решаването на други проблеми на македонското общество. Накратко, ЕС никога няма да приеме формула за „отлагане“ на равноправието. По-нататъшните опити за шикалкавене са само загуба на ценно време и изоставане, като някой ще трябва да понесе отговорността за това, както и за отделянето на РСМ от „пакета“ с Албания.

Най-сигурната гаранция, че с това изискване няма да бъде злоупотребено е стратегическият интерес на България и на ЕС да се гарантират суверенитета и държавността на РСМ, да се гарантира ускореното хомогенизиране на политическото, икономическото и цялостно европейско пространство в региона.

Според Ноев, на този фон възниква въпросът кой би имал интерес да забавя членството на РСМ в ЕС. Дали не са онези, които не биха искали РСМ да ги изпревари в развитието си. Според него, поне на една държава от региона вероятно ще й бъде много болно, най-малкото по народо-психологически причини, да види „малкия и брат“ да я изпревари по пътя към Европа. Ноев засегна и въпроса за инфраструктурата в региона и споровете по различните „коридори“. Според него, северомакедонските политици трябва да са убедени, че колкото повече коридори има, надлъж и нашир, от Юг на Север, от Изток на Запад, толкова по-добре ще бъде за интересите на всички.

Същевременно той обърна специално внимание на рисковете, които вероятно ще възникнат за коридор номер 10. Известно е, че основен инвеститор по този „коридор“ е Китай, който планира основно проникване в Европа именно по това направление. Известни са проблемите, които се очаква да се изострят между САЩ и Китай след встъпването в длъжност на президента Тръмп и се очаква евентуална ескалация да се отрази и върху бъдещето на проекти с китайско участие. Известна е също така и промяната в стратегиите на Европа по отношение на Китай, което според Ноев също трябва внимателно да се наблюдава. I БГНЕС