Избирателите в Босна и Херцеговина ще гласуват на 4 октомври за тримата членове на колективното президентство, за депутатите в централния парламент и за представителите на двете административни единици, които съставят страната. Това обяви Централната избирателна комисия на фона на продължителна политическа блокада и засилващи се сепаратистки заплахи.

Общите избори в Босна са толкова сложни, колкото и самата държавна структура. След края на войната през 1992–1995 г. страната е разделена на две части - Република Сръбска и хърватско-мюсюлманската Федерация, която от своя страна е разделена на десет кантона. Всички те са свързани чрез централно правителство с ограничени правомощия.

След последните избори през 2022 г. властите не успяха да реализират необходимите реформи за сближаване с Европейския съюз. Макар БиХ официално да получи статут на кандидат за членство през декември 2022 г., местните институции все още не са приели изискваните от Брюксел закони за официално откриване на преговорите.

Мерките, настоявани от ЕС - укрепване на върховенството на закона и борба с корупцията и организираната престъпност - остават блокирани заради постоянните конфликти между представителите на сръбската, бошняшката и хърватската общност.

Политическият живот в страната беше белязан и от делото срещу лидера на Република Сръбска Милорад Додик, който през август 2025 г. окончателно загуби поста президент на сръбската част на Босна.

Той беше осъден на една година затвор - наказание, заменено с глоба - както и на шестгодишна забрана да заема президентския пост заради неспазване на решенията на международния върховен представител. След присъдата Додик многократно отправяше заплахи за отделяне на Република Сръбска, което предизвика една от най-тежките политически кризи в страната след края на войната.

В държавата с население от около 3,5 милиона души изборните резултати редовно се оспорват заради подозрения за манипулации. Затова Централната избирателна комисия обяви въвеждането на нови технологии, включително скенери за бюлетини и биометрична идентификация на избирателите, с цел ограничаване на изборните измами.

Системата ще бъде внедрена в близо 6000 избирателни секции от компанията „Смартматик“, специализирана в електронни системи за гласуване. | БГНЕС, АФП