Близки и приятели изпратиха виолончелиста и диригент проф. Венцеслав Николов в последния му земен път. Поклонението пред тленните останки на проф. Венцеслав Николов се състоя днес в столичния храм „Св. Седмочисленици“, предаде репортер на БГНЕС. 

„Венцеслав Николов, или – както ние го наричахме – Венци Чело, е един виртуозен музикант, концертиращ артист, диригент, професор в Музикалната академия „Панчо Владигеров“, той ще остане в сърцата на хиляди български студенти, които са се докоснали до неговото творчество. Освен това той е един много добър писател, има издадени над 15 книги с разкази и есета“, каза пред БГНЕС Емил Дриндолов и подчерта, че неслучайно за проф. Венцеслав Николов казваха, че е посланик на българската култура по света. 

Емил Дриндолов отбеляза, че незабравими ще останат думите на проф. Венцеслав Николов, че ако искаме да сме европейци, не трябва да го правим през витрините на магазините, а трябва да направим всичко възможно, за да останем в европейската култура. 

„Венци живееше в един романтичен свят. Той свиреше на едно 300-годишно чело и за него това чело беше като жив човек“, разказа той и припомни, че проф. Венцеслав Николов написа книга, посветена на неговото чело Матео. 

Със своето чело Матео той си говореше редовно и дори ни изнасяше музикални лекции и концерти в неговия дом, спомня си Дриндолов. „С това 300-годишно чело той ни разказа историята на световната музика от композиторите – от Бах до Офенбах, разказа ни за техните страдания, за техните успехи. Разказваше ни и за живота през тази епоха. Освен това Венци ни учеше да търсим щастието и радостта в настоящето – той казваше, че всички епохи са имали и нещастни, и щастливи дни. Казваше, че радостта, любовта винаги е около нас и можем да я намерим, стига да я потърсим. Той ни учеше да търсим радостта и любовта в днешния свят чрез музиката. Винаги, когато съм го послушвал и съм се опитвал по този начин да ги намеря, винаги съм ги намирал“, сподели той. 

„Венци ще остави незабравим спомен в нашите сърца и души! Светъл път, обичен братко, към вечността! Ние винаги ще те помним и ще топлиш сърцата и душите ни!“, каза още Дриндолов. 

Кристиян Калоянов разказа пред журналисти, че е студент на проф. Венцеслав Николов в Музикалната академия. „Учил съм при него камерна музика и години след като завърших, бяхме на сцената с него, свирили сме заедно, той ни е преподавал и го чувствам като много близък човек, като мой баща в музиката и не само“, сподели той и разказа, че проф. Венцеслав Николов е учил студентите и на музиката, и на това как да живеят живота си. 

Кристиян Калоянов заяви, че ще запомни своя преподавател като човек с изключителна енергия, доблестен във всичко, което прави, честен и борещ се за доброто и за искреността, светъл човек. „Мир на праха му! Това е денят, в който се сбогуваме с него. Радвам се, че го познавам и сме били заедно в едно наистина дълбоко приятелство“, каза още той. 

Изтъкнатият виолончелист, диригент, педагог и писател почина на 18 август. 

Роден през 1943 г. в Русе, той остави следа с над 1500 концерта по света, стотици записи и редица книги. Професор в НМА „Панчо Владигеров“, вдъхновител на поколения музиканти и създател на камерния ансамбъл „Колегиум Музикум“, той ще бъде запомнен със своята виртуозност и отдаденост на изкуството. 

В последното си интервю за БГНЕС проф. Николов сподели, че „ако искаме да сме европейци, няма нужда да оценяваме България през магазините, а да се опитаме да останем част от културата на Европа“. Той изрази тревога, че липсата на музикално образование лишава младите от естетическа основа и предупреди, че без нея няма как да четем книгата на собствената си култура. С присъщата си мъдрост подчерта, че лакомията и бързането рушат пълнотата на времето, а истинският живот е в способността да изпитваш възторг и радост, да се усмихваш, да усетиш истински всеки миг. 

„Ние живеем все още в романтичната епоха, все още сме романтици. За нея е характерно, че човек не харесва своето време и затова се вглежда в миналото и търси там радостта. Това от една страна за нас е много хубаво, защото романтиката в музиката е любима наша епоха. Но от друга страна човек трябва да намира радостите в своето време. Трябва да ги търси там. Нашата епоха и време с нищо не се отличава от другите – винаги е имало нещастия, но хората са се радвали, женили, имали деца. Топлотата е присъствала винаги в семействата“, каза маестрото и пожела на публиката да открива радостите на живота чрез музиката. 

Поклон пред паметта му! | БГНЕС