Поклонението се състоя в столичния храм „Свети Седмочисленици", предаде репортер на БГНЕС.
„Иван Гарелов е една забележителна фигура в историята на българската журналистика, в историята, в развитието на българската телевизионна журналистика. Той е един от хората, които оставят най-голям и най-дълбок отпечатък в развитието на електронните медии в България. Той е човек, който знаеше всичко за външната, за вътрешната политика в страната и създаде една огромна плеяда от телевизионни звезди с примера, който имаше за качествена журналистика и за това как да се създава изключително съдържание, съдържание, което е ексклузивно и не може да бъде видяно другаде", така изпълняващата длъжността председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) Габриела Наплатанова коментира пред БГНЕС какво е значението на Иван Гарелов в българската журналистика и в обществения живот.
Попитана какво се цели с обезценяването на труда на българските журналисти, тъй като определени хора плюят по тях като по този начин се опитват да прикриват собствените си грешки, Габриела Наплатанова коментира: „Аз мисля, че няма кой да вземе това, което Иван Гарелов е оставил на журналистиката и на българското общество."
Журналистката Весела Петрова каза пред представителите на медиите, че Иван Гарелов може да бъде запомнен с много неща, но най-вече с това, че беше безкомпромисен към репортажа. „Ако в него няма всички компоненти, репортажът не е или статията не е, или книгата не е. Това е най-главното. След това с чувството му за хумор. С изключителната сърдечност към хората, които обичаше. С това, че беше добър кулинар. Изобщо даже считам, че е привилегия, че съм го познавала, наистина", сподели тя.
На въпроса на БГНЕС какво е неговото значение за българската журналистика, Весела Петрова отговори: „Сега трябва да казвам клишета, че е епоха, че е символ. Той е направил много за българската журналистика и това, което казаха и неговите колеги от „Панорама", че е създал журналисти, това не всеки го прави, знаете много добре."
Журналистката подчерта, че много малко хора дават знанията си, за да се продължи напред – нещо, което Иван Гарелов винаги е правил. „Това не е малко", отбеляза тя.
Водещият на „Панорама" Бойко Василев сподели, че въпросът как ще запомни Иван Гарелов е много труден за него. „Как да запомниш човек, с когото си бил свързан толкова? Ще го запомня завинаги като човек, като професионалист, като явление, като легенда. И може би най-голямата от многобройните заслуги на Иван Гарелов беше, че той създаде демократичния телевизионен език на младата българска демокрация. Само това да беше, е много", заяви той.
Държавният глава Румен Радев и съпругата му Десислава Радева също присъстваха на опелото на големия български журналист Иван Гарелов.
„Факт е, че ние се прощаваме с една от най-забележителните личности на българската журналистика. Разделяме се с цяла една епоха, в която се полагаха основите на свободна, обективна, просветена журналистика и Иван Гарелов беше в челните редици на тези процеси със своята ерудиция, професионализъм и с нещо много важно – със своята смелост да отстоява истината докрай", подчерта президентът и добави, че Иван Гарелов ще липсва най-вече за младите журналисти, защото той ги подкрепяше много в тяхното професионално развитие и амбиции.
Радев отбеляза, че водената от Иван Гарелов „Панорама" наистина успя да се превърне в национална институция. „Ще ни липсва", заключи държавният глава.
Иван Гарелов ни напусна на 3 септември след продължително боледуване.
Дългогодишният водещ на предаването „Панорама" се лекуваше в болница „Пирогов", където бе приет на 18 юли по спешност след черепно-мозъчна травма. 81-годишният журналист първоначално бе настанен в Бургаската окръжна болница, но заради влошаването на състоянието му е взето решение да бъде преместен в София.
Иван Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в село Смилец, област Пазарджик. Завършва Софийския държавен университет със специалност журналистика. От 1972 г. работи в БНТ като репортер.
Иван Гарелов става известен като водещ на предаването „Панорама" на БНТ през 80-те и 90-те години на миналия век. В него той интервюира всички водещи български политици и интелектуалци през този период. Става известен с фразата: „Часът и мястото на срещата са известни".
По повод на неговата кончина неговият наследник в „Панорама" Бойко Василев заяви пред БГНЕС: „Иван Гарелов наложил стандарти: опозицията винаги да бъде на екран, да има различни гледни точки, да се отстояват професионални стандарти, да се търси истината. Това днес се разбира от само себе си, но някой трябваше да се пребори. Този човек се оказа Иван и той проведе битката. Без нея българската телевизия, а и България можеше да тръгне на зле".
Гарелов е всепризнат познавач на Гърция и на българо-гръцките отношения. Той е интервюирал редица гръцки държавници, сред които министър-председателите Константин Караманлис, Андреас Папандреу, Константинос Мицотакис /баща на настоящия премиер Кириакос Мицотакис – бел. БГНЕС/, държавният глава на Кипър архиепископ Макариос, министърът на културата и световноизвестна певица и актриса Мелина Меркури и др.
Начело на „Панорама" остава 21 години, в началото на новото хилядолетие преминава в „Нова тв", която по това време стана собственост на гръцкия магнат Минос Кириаку.
Гарелов е автор и на поредица документални филми, сред които най-известен е филмът му за Камбоджа след победата над червените кхмери. Българският телевизионен екип е първият, който влиза в опустошената от геноцида на Пол Пот страна.
Миналата година след кратко боледуване почина съпругата на журналиста Донка Стамболийска. | БГНЕС