„Да хванеш зелена вълна? Това е най-доброто чувство, особено когато бързаш“, казва актьорът Самюъл Траум, отключвайки колелото си на кръстовище в Копенхаген, препълнено с двуколесни пътници. „Обратното, червената вълна, е най-лошото“.

За тези, които не живеят в приятния за колоездене Копенхаген, „зелената вълна“, за която Траум говори, е система, въведена от градските власти преди 16 години: за да се насърчи придвижването с велосипед, няколко основни улици бяха синхронизирани така, че велосипедист, движещ се с около 20 км/ч, да улавя зелени светлини по целия път, съобщи „Гардиън“.

Сега системата ще бъде разширена до още 15 маршрута след одобрението на новите мерки за колоездене в бюджета този месец.

„Идеята е добра, защото обикновено светофарите са настроени за колите“, казва Ларс, 33-годишен анализатор, който кара колело по Nørrebrogade, където започна пилотният проект. „Бих искал това да се разшири“.

След Втората световна война Копенхаген, както много европейски градове, се превръща в град на автомобилите. През 70-те години обаче градът започва борба с трафика чрез масови протести на велосипедистите, които принуждават общината да изгради широка мрежа от велоалеи. Според проучване от юни, ако всички градове имаха толкова велоалеи, общите въглеродни емисии от лични автомобили биха намалели с 6%.

Строителството на велосипедни супермагистрали улеснява достъпа на колоездачите до предградията, но червените светофари забавят движението в центъра – тук се надяват „зелените вълни“ да помогнат.

„Толкова е важно да имаш свободата да караш с добър темп“, казва Лине Барфод, кмет по технологии и околна среда, която ежедневно минава по Nørrebrogade на път към общината. „Чувстваш, че градът те подкрепя да караш колело“.

Разширението на системата среща малко политическа съпротива, а жителите, които са я изпитали, говорят възторжено. Барфод отбелязва: „Войната между коли и велосипеди е повече за паркоместата, отколкото за скоростта“.

Въпреки това, по време на час пик, колоездачите се сблъскват с претоварени велоалеи, които затрудняват улавянето на непрекъсната зелена вълна. „Понякога е толкова натъпкано, че не можеш да стигнеш до следващата светлина навреме“, заяви Пиа, 65-годишна, която идва в града с влак и се прибира с колело.

Копенхаген се конкурира с Амстердам за титлата велосипедна столица на Европа, но Париж и Лондон бързо ги настигат. Наскоро градът получи ниски оценки по отношение на безопасността за деца, заради малкия дял улици с ограничение 30 км/ч, но вече се добавят повече такива.

Одобреният нов пакет за колоездене от 602 млн. датски крони (около 80 млн. евро) ще подобри „зелените вълни“, ще увеличи потока от велосипедисти и ще построи най-дългия велосипеден мост в страната. Градът е инсталирал 19 „велосипедни барометъра“, за да следи скоростта на колоездачите и ще настрои зелените вълни според интензивността на движението.

Специалистът по транспорт Гернот Зиг от Университета в Мюнстер обяснява, че подобни системи подобряват потока на велосипедистите, но все още не са широко разпространени, тъй като колоездачите се движат с различни скорости. В някои холандски градове светофарите разпознават колоездачите и ги приоритизират при зелен сигнал.

„Най-добри са велосипедните магистрали, които не се пресичат с коли“, казва Зиг. „По-добре е велоалеите да не пресичат улици“.

Намаляването на автомобилите и активното движение са ефективен начин за спасяване на животи и защита на планетата. В ЕС всяка година умират около 20 000 души по пътищата, а безопасността се застрашава и от увеличаването на големите коли. | БГНЕС