„Четирите месеца във федералния затвор не само че не ме сломиха, но и ми дадоха сили“, заяви Банън.

„Аз съм по-енергичен и по-съсредоточен, отколкото някога съм бил през целия си живот“, добави той.

Често очернян от целия политически спектър, Банън все пак е важна фигура за това, което може да се случи през следващите четири години, а още по-малко през следващите шест дни.

Два въпроса, които стоят пред нас, са колко различен ще бъде вторият мандат на Доналд Тръмп от първия, ако той спечели, и дали националистическо-популисткото движение може да оцелее, ако той загуби.

Колкото и значим да беше Брейтбарт в навечерието на президентските избори през 2016 г., Банън беше много по-близо до популистки самотен вълк в по-широката консервативна медийна екосистема, отколкото е днес.

Нито Банън, нито главният прокурор Джеф Сешънс, който също е по-задълбочен тръмпист от самия Тръмп, не издържаха продължителността на този бурен първи мандат в Белия дом.

Подобно на това, че по време на управлението на Роналд Рейгън рейгъновците и консерваторите от движението често бяха надвивани от бушистите и доскорошните републиканци с повече управленски опит, твърде много войни за територии в ерата на Тръмп бяха спечелени от хора, които биха се чувствали по-удобно в третия мандат на Джордж У. Буш.

Тръмп подцени значението на съгласуването на политиките в персонала и много части от програмата му не биха могли да бъдат добре изпълнени, ако просто издигне всеки служител от предишната републиканска администрация с едно или две стъпала нагоре.

Тръмп също така беше принуден да влезе в нелек съюз с ръководния екип на републиканците в Конгреса, оглавяван от Мич Макконъл и Пол Рейн, които бяха много различни по характер консерватори.

Отношенията му и с двамата бяха неоптимални, а и никой от тях не го беше подкрепил на първичните избори. Те и вицепрезидентът му Майк Пенс служеха като мост към републиканското минало.

Накрая Тръмп се обърна към семейството си, за да намери лоялисти в Белия дом. Джаред Кушнер и Иванка Тръмп имаха своите моменти - споразуменията от Абрахам и особено работата по платения семеен отпуск, но те не споделяха нито инстинктите на Тръмп, нито зараждащата се идеология.

В основата си те бяха центристи, които се опитваха да изгладят по-грубите ръбове на Тръмп, в случая на Иванка често с оглед на семейната марка.

Малка част от това щеше да важи за втори мандат на Тръмп. Към Банън се присъединяват и други медийни фигури в разрастващата се инфраструктура на MAGA (Make America Great Again). Тръмп има по-добро разбиране за това какво да търси в назначенията, въпреки че все още може да цени възприеманата лична лоялност над идеологията и политиката. Има повече хора, квалифицирани да служат, които не са рециклирани бушони.

Джей Ди Ванс би бил вицепрезидент на Тръмп, а не Майк Пенс. Само в чисто идеологически план това е по-скоро като Рейгън да има за вицепрезидент Джак Кемп или Фил Крейн, а не Буш-старши. Това би могло да бъде и по-обещаващо за бъдещето на тръмпизма.

Райън вече не е в Конгреса, а Макконъл се връща в ролята на Мит Ромни - на старши държавник, който дразни Тръмп и се позиционира като съвестта на партията.

Председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън не е непременно съпричастен към популисткото преобразяване на Републиканската партия, но като оставим настрана помощта за Украйна, той я осъзнава.

Той също така е в добри отношения с Тръмп. Има вероятност заместникът на Макконъл като лидер на републиканците в Сената да бъде някой подобен.

Републиканците в Конгреса разчитат, че Тръмп ще им спечели мнозинството. Ако Тръмп загуби, Републиканската партия ще бъде щастлива да има 51 или 52 сенатори, а Камарата на представителите става все по-нестабилна.

Ако той спечели, изведнъж са възможни още няколко сенаторски избора.

Този път Иванка изглежда не е толкова важна за динамиката на семейството и Белия дом, колкото Доналд Тръмп-младши, който е истински вярващ.

Твърди се също, че Барън е ключов утвърдител на някои от подкастовете, които са от съществено значение за медийната обиколка на Тръмп през 2024 г.

Редовите привърженици на Тръмп, присъстващи на митинга в Медисън Скуеър Гардън, освиркаха Чейни и много политики от ерата на Буш, дори ако това беше засенчено в заглавията от комична обида.

Изглежда, че партиите са разменили Чейни за Тулси Габард и Робърт Ф. Кенеди-младши.

Всичко това обаче може да изглежда доста различно, ако Тръмп загуби. Републиканците ще се запитат дали замяната на долари от големия бизнес за избиратели с ниска склонност и дребни дарители е била изгоден залог, след като са загубили не само втора поредна президентска надпревара, но и втори поредни печеливши национални избори, датиращи от средата на мандата.

Възможно ли е Банън да се превърне при Харис в това, което беше Ръш Лимбо при Бил Клинтън - глас, който се обявява срещу новата администрация на демократите и отстъплението на републиканците? Банън е по-скоро идеологически кръстоносец, отколкото артист, но са се случвали и по-странни неща. | БГНЕС