Българската академия на науките започва нова образователна инициатива „По следите на знанието и държавността“. Експертите канят на разходка из софийските улици, където в разказите за архитектурата на красивите къщи, сгради и паметници ще оживеят и образите на известни български просветители, учени, лекари, архитекти, премиери, министри, ректори, политици, художници, които са сред членовете на Българското книжовно дружество, издигнато до Академия с техните умения и дръзновение.

Едни и същи забележителни личности са дали своя паметен принос за съграждането на здрави устои на независима българска държава, на българския научен и икономически разцвет. Те са първенците в много отношения и най-вече по дух и всеотдайност, чиито родолюбиви дела днес сякаш е по-лесно да не помним, а всичко постигнато от тях в трудни времена на войни приемаме за даденост. 
Образователната инициатива започва с беседи на български език, първата дата за обиколката е 9 октомври в 18:00 часа.

Обиколките ще се провеждат в работен ден от 18:00  до 19:30 ч. 
По време на обиколката посетителите ще чуят малко познати или неразказани истории за членове на Българското книжовно дружество, оставили на нас, техните потомци сърцатия пример за живот в полза на българското благополучие, духовен подем и прогрес.

Обекти по маршрута:
1.    Българска академия на науките – ул. „15 ноември“, № 1 - 1892/1926 г. – Херман Майер/ Сава Овчаров и Йордан Йорданов, Любен Константинов
2.    Къщата на д-р Димитър Моллов – действителен член на Дружеството, дарител на БАН
3.    Народното събрание – 1884 г. – арх. Константин Йованович
4.    Национална художествена академия - 1907 г., арх. Александър Смирнов. Основатели на Държавното рисувално училище и членове на БКД.
5.    Университетът – бул. “Цар Освободител” – 1906/ 1924-1934/ 1949-1952 г. – Анри Бреасон/ Никола Лазаров, Йордан Миланов/ Любен Константинов
6.    Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София (1940-1953 г.)
7.    Паметникът на Васил Левски – бул. „Васил Левски“ – 1880-1895 г. – Абрамо Перукети, Адолф Вацлав Колар 
8.    Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ – пл. „Александър Невски“ № 1 – 1904-1912 г., арх. Александър Померанцев 
9.    Столична община – ул. “Московска” № 33 – ок. 1941 г. – Иван Васильов, Димитър Цолов
10.    Базиликата “Света София” – ул. “Париж” № 2/ ул. “Московска” 
11.    Къщата на банкера Буров – ул. “Московска” № 41 – 1933 г. – Сава Овчаров
12.    Институтът за балканистика на БАН, ул. „Московска“ № 45-47 сгради – паметници на архитектурата
13.    Софийската банка – ул. “Московска” № 19 – ок. 1913 г. – Георги Фингов, Димо Ничев, Никола Юруков
14.    Къщата на Димитър Греков – ул. “Московска” № 17 – 1882/1914  г., Никола Юруков 
15.    Факултетът – ул. “Московска” № 13 – ок. 1879 г., сграда, която се ползваше от институти на Академията – ИФС, ИБЦТ, КМНЦ на БАН
16.    Дворецът – пл. “Княз Александър I” № 1 – 1879-83/ 1894-95 г. – Виктор Румпелмайер/ Фридрих Грюнангер
17.    Сградата на Българска народна банка в София, 1939 г.
18.    Сградата на Националния археологически институт с музей – БАН, XV  в.
19.    Архитектурен комплекс „България“ (хотел, ресторант, сладкарница, концертна зала), 1881 г., арх. Антонин Колар и 1937 г., арх. Станчо Белковски
20.    Национален природонаучен институт с музей - БАН
21.    Посолство на Австрия и Италия 1 – бул. “Цар Освободител” – 1883/ 1909 г. – Петер Паул Бранк/ Лудвиг Рихтер
22.    Посолство на Австрия и Италия 2 – бул. “Цар Освободител” – 1905-1910 г. – Енрико Бовио. IБГНЕС