Българската икономика запазва стабилния си растеж, подкрепена от вътрешното потребление и инвестициите, докато външният сектор остава по-слаб. Присъединяването към еврозоната открива нови възможности, но в краткосрочен план вниманието все повече се насочва към състоянието на публичните финанси и развитието на инфлацията. Това се казва в анализ на ING Think.

Икономиката на България запази сравнително силен растеж през 2025 г., когато БВП се увеличи с 3,1% след ръст от 3,4% година по-рано. Основен принос има устойчивото вътрешно търсене. Частното потребление нарасна със 7,7%, а инвестициите - с 11,1%.

Силното вътрешно търсене обаче стимулира и вноса, докато отслабеното външно търсене доведе до отрицателен принос на нетния износ за икономическия растеж.

Тенденцията продължи и през първото тримесечие на 2026 г., когато търговският баланс се влоши допълнително заради отслабването на износа при запазване на силния внос.

Основните фактори зад това развитие са напрегнатият пазар на труда и поредната година на значително нарастване на заплатите, които подкрепят потреблението на домакинствата. Разхлабената фискална политика също стимулира вътрешното търсене и инвестициите.

Очакванията са растежът постепенно да се забави до 2,6% през 2026 г. и 2,5% през 2027 г., тъй като цикълът на потреблението започва да губи част от инерцията си. Нетният износ вероятно ще остане фактор, който ограничава растежа, докато силното вътрешно търсене продължава да поддържа високия внос.

Перспективите за износа и промишленото производство могат да се подобрят през 2026-2027 г., ако фискалните стимули в Европа, особено в Германия, окажат положителен ефект върху външното търсене.

Като цяло икономиката се очаква да продължи да нараства благодарение на сектора на услугите, туризма, публичните инвестиции и положителните ефекти от присъединяването към еврозоната. Въпреки това темповете на растеж едва ли ще достигнат нивата от 2025 г.

Присъединяването към еврозоната вече носи ползи чрез по-ниски изисквания за банковите резерви, участие на България в рамката на Европейската централна банка и по-благоприятни условия за икономическо сближаване. След въвеждането на еврото обаче основното предизвикателство ще бъде запазването на доверието чрез разумна фискална политика, ефективно усвояване на европейските средства и стабилна инфлация.

Промишлеността все още не показва признаци на устойчиво възстановяване

Индустриалното производство остава под натиск заради слабото външно търсене и продължаващите затруднения в промишлеността на основните европейски пазари. Германия продължава да има ключово значение за българския износ и производството, докато общото търсене в ЕС все още не е достатъчно силно, за да компенсира по-високите разходи и предишните производствени сътресения.

За по-осезаемо възстановяване ще бъдат необходими по-силно външно търсене, по-добра енергийна конкурентоспособност и по-ефективно изпълнение на публичните инвестиции.

Сред потенциалните източници на растеж се открояват инфраструктурните проекти, инвестициите в транспорта и железопътната мрежа, инициативите за енергийна сигурност, производството за отбранителната индустрия и проектите за декарбонизация. Възможности предоставя и Механизмът за възстановяване и устойчивост чрез инвестиции във възобновяеми енергийни източници, цифровизация и подкрепа за малките и средните предприятия, ако изпълнението остане навременно и ефективно.

Търговският дефицит се увеличава

Външната позиция на страната остава сравнително слаба. Силното вътрешно търсене, инвестиционният внос и по-скъпите енергийни доставки продължават да разширяват търговския дефицит, докато износът страда от забавената индустриална активност в Европа.

За периода януари-април 2026 г. търговският дефицит на България се е увеличил с 30% на годишна база, главно заради задълбочаване на дефицита в търговията с държави извън Европейския съюз. Това вероятно е резултат както от цените на суровините, така и от силното вътрешно търсене.

В краткосрочен план текущата сметка може да остане на дефицит, но туризмът продължава да играе ролята на основен стабилизиращ фактор. България запазва конкурентните си позиции както в морския, така и в планинския туризъм.

В началото на летния сезон се наблюдават известни затруднения, вероятно свързани с по-високите цени. Средносрочните перспективи обаче остават положителни благодарение на членството в Шенген и еврозоната, както и на разширяването на целогодишните туристически продукти като градски туризъм, културен туризъм, балнеолечение, медицински туризъм и бизнес пътувания.

Капиталовата сметка и вторичните доходи ще продължат да смекчават външните дисбаланси чрез европейските средства. Одобрението от Европейската комисия на четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост на стойност 1,1 млрд. евро подобрява краткосрочните перспективи, макар че бъдещите плащания остават несигурни.

Преките чуждестранни инвестиции също показват подобрение спрямо миналата година, но голяма част от увеличението се дължи на реинвестирана печалба и вътрешногрупово финансиране, а не на значителен приток на нови инвестиционни проекти.

Инфлацията остава висока, но постепенно се забавя

През 2026 г. инфлацията остана висока под влияние на силното вътрешно търсене, напрежението на пазара на труда и енергийния шок. Временно влияние върху цените, особено в сектора на услугите, вероятно е оказал и процесът по въвеждане на еврото.

Средната инфлация през първата половина на 2026 г. достига 5%, след средно 4,6% през 2025 г. Очакванията са постепенното ѝ забавяне да продължи през следващите две години.

Публичните финанси са под все по-голям натиск

Развитието на публичните финанси постепенно се превръща в основен елемент от макроикономическата картина на България.

Проектобюджетът за 2026 г. предвижда бюджетен дефицит от 5,7% от БВП, което значително надхвърля пролетната прогноза на Европейската комисия от 4,1%, както и европейския лимит от 3%. Властите представят това като подобрение спрямо сценарий без промяна на политиките, при който дефицитът би достигнал 7,4% от БВП.

Към момента бюджетът за 2026 г. все още не е окончателно приет и предстои да бъде гласуван в Народното събрание.

Настоящите планове предвиждат постепенно намаляване на дефицита до 3,8% през 2027 г. и 3% през 2028 г., макар че около тези прогнози продължават да съществуват значителни рискове.

В този контекст евентуалното започване на процедура при прекомерен дефицит от страна на Европейската комисия би било част от по-широк процес на фискално приспособяване. Макар че по-високите капиталови разходи допринасят за увеличаването на дефицита, структурата на постоянните разходи, включително възнагражденията и социалните плащания, вероятно ще бъде ключов фактор за бъдещата бюджетна консолидация. | БГНЕС