„Докато Русия ежедневно унищожава Украйна, България отказва закрила на руснаците, които се противопоставят на тази война“. Това са думи от писмото на Ксения Елисеева, руска активистка срещу Путин и войната, която пребивава в България. Държавата ни е отказала на Ксения статут на бежанец у нас, предаде репортер на БГНЕС.

Определението е на Върховния административен съд, който е разгледал решение на ДАБ (Държавната агенция за бежанците), което е отказало статута.

Ксения Елисеева в свой пост разказва случая, като споделя, че един от мотивите на агенцията за бежанците за отказ на руснаци е, че Русия има функционираща демократична система и няма проблем политически активисти да се завърнат там. Процесът се протака вече две години и половина. 

Дори една от съдийките я е попитала: „Какъв политически активист си ти? Ти не си Навални“. Аз не съм Навални, но именно такива като мен сега наказват. Ние сме млади, активни, образовани, застъпваме се за свобода и против диктатурата у дома. И точно затова не можем да се завърнем, споделя Ксения. 

„През декември 2021 г. напуснах Русия. Още тогава ми беше ясно - страната се готвеше за война. В нашия регион — на границата с Украйна — започнаха да се струпват войски. Активно се изказвах срещу режима на Путин, участвах в акции в подкрепа на Алексей Навални и срещу политическите репресии.

След началото на войната всичко стана още по-страшно. В Русия хвърлят в затвора за 8 години за антивоенни листовки, отнемат деца от родители, ако те публично се обявят за мир, изтезават и убиват активисти без съд в ареста. И с всеки месец, с всеки ден положението се влошава. Наскоро руски съд взе решение да съди човек посмъртно. Андрей Котов почина в затвора, но въпреки това ще бъде съден по дело за екстремизъм. Или още — неотдавна приеха нов закон, според който може да се съди човек задочно, ако не е в страната, по такива членове като „дискредитация на армията на Руската федерация“, разказва Ксения. 

В България продължих да изразявам антивоенната си позиция - участвах в дейността и протестите на движението „За свободна Русия“, публикувах антивоенни постове, протестирах резултатите от поредните откраднати президентски избори пред Руското посолство, доброволствах, както мога оттук. Всичко това в Русия се смята за „дискредитация на въоръжените сили“ и се наказва с най-малко 8 години затвор. Подадох молба за убежище, защото знаех, че завръщането е опасно и в най-добрия случай ще ме затворят за 10 години. В най-лошия — ще ме убият и ще ме съдят посмъртно“, споделя Ксения.

ДАБ ми отказа закрила и обжалвах в съда. По време на делата си получих две положителни решения. АССГ потвърди, че би било опасно да се завърна в Русия и се нуждая от закрила заради “основателни опасения от преследване, основано на политическо мнение”. Но сега Върховният съд ги отмени и постанови окончателен отказ — без възможност за обжалване. Решението е както скандално, така и съкрушително за мен. Съдът твърди, че политическата ми активност е неискрена, че уж е предприета единствено за получаване на статут. Твърди се, че протестите и активизмът ми тук в България не достигат до руските граждани, но никъде не се задава въпроса дали достигат до руските власти, които биха ме преследвали, ако се завърна на територията на Русия. Съдът изисква да докажа „достатъчни страдания“, игнорирайки самата същност на системата за убежище: предотвратяване и на бъдещи репресии, а не само констатация на вече случили се трагедии. Ако все още си жив и не си в затвора - значи не заслужаваш защита. Това не ми звучи като юридическа логика, а като политическа позиция.

Съдът сметна, че щом съм „пътувала твърде много“ преди подаването на молбата си за закрила, опасност няма. Но повечето руснаци първо търсят временни пътища за спасение — визи, разрешения за пребиваване, хуманитарни програми. Това не е повод за отказ на убежище, това е част от правилото - факт потвърден и от предишната съдебна инстанция, чието решение ВАС отхвърля. Съдът напълно игнорира реалността и опасността на живота в Русия след началото на войната.

Сега не моля — изисквам публичност. Нека българското общество знае как работи системата“, завършва писмото на Ксения. | БГНЕС