Парижкото авиационно изложение започва днес в Ле Бурже в трагична атмосфера след катастрофата на самолет Boeing 787 Dreamliner на Air India, при която загинаха 247 души.
Тази катастрофа оказва пряко влияние върху изложението, тъй като главният изпълнителен директор на Boeing, Кели Орберг, и директорът на Boeing Commercial Airplanes, Стефани Поуп, решиха да отменят посещението си.
GE Aeroposace, чиито двигатели бяха монтирани на самолета на Air India, реши да намали дейността си.
За Boeing, чиито акции се сринаха на борсата след катастрофата, ударът е очевидно тежък.
От кризата през 2019-2020 г., когато самолетите 737 Max останаха на земята в продължение на 20 месеца след самолетните катастрофи на Ethiopian Airlines и Lion Air – с общо 346 жертви – американският самолетостроител не спира да трупа неуспехи и изглежда неспособен да се възползва от устойчивостта, която характеризираше авиационния сектор през последните години.
Световната авиация претърпя и продължава да преодолява многобройни пречки.
Силно подкрепен от държавни помощи, секторът успя да преодолее пандемията от Ковид-19, може би най-тежката криза в историята си, но трябва да се изправи пред нови предизвикателства, начело с икономическия контекст, който навлезе в зона на турбулентност.
От завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом авиационният сектор е подложен на търговски и стратегически напрежения, особено между Европа и САЩ. Американските мита върху европейските авиационни продукти, наложени от Тръмп, нарушават веригите на доставки и повишават цената на самолетите. Те също така принуждават Европа да преразгледа стратегията си за индустриална суверенност в областта на гражданската и военната авиация.
Екологичната трансформация и декарбонизацията са другото, по-дългосрочно предизвикателство.
Тъй като търговската авиация е отговорна за около 5 % от глобалното затопляне, натискът за намаляване на въглеродния й отпечатък е по-силен от всякога.
Разработването на устойчиви алтернативни горива (SAF), водородното задвижване, хибридните или електрически самолети или използването на съвременни композитни материали са в центъра на иновациите, които ще бъдат обсъдени в Ле Бурже.
Това обаче не е достатъчно за екологичните НПО, които се съмняват, че авиационният сектор ще успее да постигне целта си за въглеродна неутралност до 2050 г. Осъждайки „климатичното отричане“, те считат, че само технологичните иновации няма да бъдат достатъчни и че ще бъде необходимо да се ограничи въздушният трафик.
Такава перспектива не изглежда близка. В доклада си за „прогнозите за световния пазар за 2025-2044 г.“ Airbus оцени годишния ръст на пътническия трафик на 3,6 % за 20 години, което предполага нужда от 43 420 нови самолета, от които 34 250 еднокоридорни от тип A320.
Следователно световният флот в експлоатация ще се удвои, като ще се увеличи от 24 730 самолета в края на 2024 г. до 49 210 през 2044 г., главно за да отговори на бързо растящия трафик в Индия и Азия.
Броят на пътниците ще се увеличи от 5 на 9 милиарда... Според консултантската компания Roland Berger, на пазара на самолети за средни разстояния Airbus ще увеличи дела си от 50 % днес на 58 % през 2030 г., докато този на Boeing ще намалее до 39 %.
Тази главозамайваща прогноза за нарастване на трафика е последното предизвикателство за авиационния сектор, и по-специално за Airbus: как да се отговори на такова търсене, когато портфейлът с поръчки е пълен?
Въпрос, който освен това излиза извън рамките на самолетните производители и трябва да ни накара всички да се замислим колективно за неговата устойчивост. | БГНЕС