Тази рязка промяна е описана подробно в Доклада за Арктика за 2024 г. на Националната океанска и атмосферна администрация, който разкрива, че годишните температури на въздуха на повърхността на Арктика през тази година са били вторите най-топли от 1900 г. насам.

„Наблюденията ни сега показват, че арктическата тундра, която преживява затопляне и засилени пожари, сега отделя повече въглерод, отколкото складира, което ще влоши последиците от изменението на климата“, заяви администраторът на NOAA Рик Спинрад.

Констатацията се основава на средните стойности на наблюденията, регистрирани в периода 2001-2020 г.

Затоплянето на климата оказва двойно въздействие върху Арктика. То стимулира продуктивността и растежа на растенията, които извличат въглероден диоксид от атмосферата, но също така води до повишаване на температурата на въздуха на повърхността, което води до размразяване на вечния лед.

Размразяването на вечната замръзналост освобождава въглерод, който преди това е бил задържан в замръзналата почва, под формата на въглероден диоксид и метан - два мощни парникови газа - чрез микробиологично разлагане.

В доклада се посочва, че през 2024 г. в Аляска ще бъде регистрирана втората най-топла температура на вечния лед в историята.

Причиненото от човека изменение на климата също така засилва горските пожари във високите географски ширини, чиито опожарени площи, интензивност и свързани с тях въглеродни емисии се увеличават.

Горските пожари не само изгарят растителността и органичните вещества в почвата, освобождавайки въглерод в атмосферата, но и разрушават изолиращите почвени слоеве, ускорявайки дългосрочното размразяване на вечната замръзналост и свързаните с него въглеродни емисии.

Според NOAA от 2003 г. насам емисиите от горските пожари в околополярния район са средно 207 милиона тона въглерод годишно. В същото време арктическите сухоземни екосистеми остават постоянен източник на метан.

„Миналата година, 2023 г., беше най-голямата пожарна година в историята, дължаща се на канадските горски пожари, които горяха повече от два пъти през всяка друга година в историята на Канада“, заяви съавторът на доклада Брендън Роджърс по време на пресконференция. 

Пожарите са изхвърлили близо 400 милиона тона въглероден диоксид - повече от два и половина пъти повече от емисиите от всички други сектори в Канада взети заедно, добави той.

В същото време 2024 г. е втората по големина година за емисии на горски пожари в рамките на Полярния кръг.

Запитан дали преминаването на Арктика от поглътител към източник на въглероден диоксид може да бъде постоянно, Роджърс заяви, че това остава отворен въпрос. Докато бореалните гори на юг все още служат като въглеродни поглътители, северните региони са по-обезпокоителни.

„Определено има междугодишна променливост“, подчерта той. „Това, което докладвам тук, е средното състояние, което сме наблюдавали за период от 20 години.“

В отговор на новината Бренда Еквурзел, климатолог от Съюза на загрижените учени, заяви, че „климатичната катастрофа, която наблюдаваме в Арктика, вече води до последици за общностите по целия свят“.

„Тревожният предвестник за отприщване на нетен източник на въглероден диоксид по-скоро рано, отколкото по-късно, не вещае нищо добро. Веднъж достигнати, много от тези прагове на неблагоприятно въздействие върху екосистемите не могат да бъдат отменени.“

Освен по-топла, Арктика става и по-влажна, като през лятото на 2024 г. в нея ще паднат най-много валежи в историята.

Тенденцията ускорява ерозията на крайбрежието, което застрашава общностите на коренното население, зависещи от стабилния лед и традиционните ловни практики. 

По-високите температури оказват влияние и върху дивата природа, като в доклада се посочва, че броят на тундровите карибу е намалял с 65% през последните две-три десетилетия - летните горещини нарушават тяхното придвижване и оцеляване, наред с промените в зимните снежни и ледени условия.

Изненадващо е обаче, че популациите на ледените тюлени в Аляска остават здрави.

Докладът не установи дългосрочни отрицателни въздействия върху телесното състояние, възрастта на зрялост, степента на бременност или оцеляването на малките на четирите вида ледени тюлени - пръстеновиден, брадат, петнист и лентов - обитаващи моретата Берингово, Чукотско и Бофорт. | БГНЕС