„Когато медицинският специалист не работи с НЗОК, може да определя цена по своя преценка, но е задължен да уведоми пациента за сумата, а също така трябва да има ценоразпис на публично място. В нормативните актове няма регулация на цените, нито нормативно определен таван“, коментира пред БГНЕС Аркади Шарков.

Изследователят от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) припомни, че така е и в повечето европейски държави.

„Друг важен аспект е националността на съответното лице, дали плаща осигуровки на територията на България. Дали е гражданин на държава от Европейски съюз, а от там дали има издадена Европейска здравна карта, която е базовата застраховка за безплатна спешна помощ на територията на ЕС. Но дали случаят е спешен? При пътувания в други държави гражданите винаги биват съветвани да си направят здравни застраховки, които покриват такива неочаквани разходи. Могат да бъдат дадени множество примери за по-високи разходи за медицинска помощ в държави-членки на ЕС“, коментира още Шарков, след като литовско семейство трябваше да заплати сума от 1500 лева за дете за преглед в Златни пясъци.

Според здравния икономист, решенията трябва да бъдат гъвкави, за да не се допускат неочаквани или непредвидени последствия от подобен тип намеси в законодателството.

„Лоша е идеята да се регламентират цени на свободния пазар, това ще доведе до още по-голям отлив на медицински специалисти от страната, но също ще създаде риск от укриване на данъци. Таван има само при цените на лекарствените продукти - такъв, който води до това приблизително по 300 продукта да напускат на годишна база България“, категоричен е Шарков.

След като стана ясно, че заплатите на българските лекари са два пъти по-високи от тези на сръбските, БГНЕС попита Аркади Шарков дали само заплащането е проблем за недостига на здравни специалисти.

„Има кръговрат на специалисти по света, например германските лекари мигрират към Щатите. Недостигът касае определени специалности, като нива на лекари на 100 000 души население сме на средните места в ЕС. Казусът е при специалистите по здравни грижи. Идеята за тяхното заплащане зависи и от дисперсията им сред множеството лечебни заведения в страната“, заяви здравният икономист.

На въпрос какви са щетите, които понася българското здравеопазване от честата смяна на правителствата в навечерието на нови парламентарни избори, Шарков заяви:

„Здравеопазването е консервативна сфера. Ето защо политиките там са с дългосрочен хоризонт. Честата смяна на хора води и до честа смяна на мнения и фокус от устойчиви и дългосрочни политики. Историята сочи, че ако смяната е през есента – здравният министър се превръща в пожарникар, ако е през пролетта - има по-благодатен хоризонт за работа“.

Той избори и основните задачи, които настоящият или бъдещият следващ министър на здравеопазването трябва да свърши: „да се пребори за финансиране по отношение на Антираковия план, който е ключова европейска инициатива. Също така да започне да изпълнява стъпка по стъпка политиките, заложени в Здравната стратегия до 2030 г. и не на последно място да намали напрежението, което се очаква покрай гласуването на бюджета в следващите месеци, макар и фокусът там да е повече върху НЗОК. Нужен е балансьор между хилядите интереси и най-вече тези на пациентите. Професионалното направление е от вторично значение“, заключи Аркади Шарков. | БГНЕС