Златни и бронзови украшения, фрагменти от ножове и от друго въоръжение са сред първите находки от разкопките на некропола от Ранната желязна епоха в землището на с. Палат, община Струмяни. 
В могилите не са намерени гробни съоръжения и човешки кости, затова пък има доста накити и предмети от бита. Такива дарове се намират често в погребални съоръжения на траките от периода IX-VII в. пр. Хр., съобщават от Archaeologia Bulgarica.
„Но откритите предмети от 21,4 каратово злато в две от могилите – апликация за пришиване към дреха и спираловидно оформен накит, са особено впечатляващи, защото са рядкост в погребални комплекси от тази епоха в Тракия“, коментира ръководителят на проучването доц. д-р Георги Нехризов (НАИМ–БАН). В това отношение некрополът при с. Палат се родее със синхронни обекти в Гърция като тези при Вергина, Агия Параскеви, Архонтико, добави Нехризов.  
Археолозите показаха не само накитите от обекта при с. Палат, но и възстановка на женски костюм от музея във Вергина със сходни украшения (Lady  of Aigai, tomb AZVII) – за да си представите какво още биха могли да открият археолозите от екипа на доц. Нехризов, ако получат навременна финансова помощ, без да я чакат непременно и само от държавата. Всички вие сега имате възможност да се включите в дарителската кампания, обявена от Археологическия музей в Сандански – кой с колкото може; сметката на музея e  BG91SOMB91303161953600. И ако го направите, от зрители на процеса по обогатяване на българската история ще се превърнете в активни участници, призовават археолозите. 
Важно е да добавим и че от същия обект в музея в Сандански по-рано са постъпили пет меча, след като са били иззети от иманяри. Те са от типа „Ненцинген“ – тоест най-ранните, правени от желязо. В лабораторията Curt-Engelhorn-Zentrum Archäometrie в Манхайм уточниха и периода на производството им: XII–XI в. пр. Хр. Този факт допълнително ускори началото на системното проучване – въздушно лазерно сканиране (LiDAR), теренни издирвания и накрая разкопките, потвърждаващи изключителното научно значение на обекта. Все по-ясно се очертава тезата, че долината на Струма може да е имала ключова роля в разпространението на технологията на желязото на Балканите.
Но дали това ще се докаже? Дали и България ще проучи и покаже пред света своите съкровища от този забележителен комплекс, както вече от години правят със синхронните обекти в съседна Гърция? Това зависи от всички нас, заявяват археолозите. | БГНЕС