Повечето от нас възприемат добротата като нещо, което правим за другите – да задържим врата, да кажем мила дума, да помогнем на непознат да пресече улицата.
Но редица изследвания показват, че тези дребни жестове всъщност са полезни и за нас самите.

„Добротата може да ви донесе това силно, топло и позитивно усещане, което ви свързва с другия човек“, казва Зита Оравец, професор по човешко развитие и семейни изследвания в Пенсилванския държавен университет. Психолозите наричат това явление „резонанс на позитивността“ – кратък, но интензивен момент на взаимна добронамереност, който се отразява и на тялото. По думите ѝ „усмивките, отделянето на окситоцин – хормона на привързаността – и синхронизирането на сърдечния ритъм“ са само част от биологичните и поведенчески процеси. Когато мозъкът отделя окситоцин, допамин и серотонин, те потискат хормоните на стреса като кортизол, а това с времето може да понижи кръвното налягане и да намали възпаленията.

Научният поглед към „резонанса на позитивността“

Този ефект има измерими ползи за здравето. Проучвания доказват, че актовете на доброта – от помощ на съсед до доброволчество – могат да намалят стреса, тревожността, да повишат настроението и дори да отслабят физическата болка.

В експериментално изследване от 2022 г. участници, изпълняващи редовни добри дела, показват по-голямо намаление на симптомите на депресия и тревожност в сравнение с контролни групи. 

„Социалната свързаност е един от най-важните фактори за благополучие, а добротата изглежда е един от най-сигурните начини да създадем такива връзки“, отбелязва авторът на изследването Дейвид Крег.

Менталната здравна фондация на Обединеното кралство съобщава сходни резултати: помагането на другите подобрява самочувствието, щастието и емоционалния баланс. Международно проучване, публикувано в Social Psychiatry and Psychiatric Epidemiology, установява, че добрините намаляват социалната изолация и самотата – проблеми, които Световната здравна организация вече определя като засягащи един от всеки шестима души по света.

Физическите ползи от добротата

Добротата не действа само на психиката. Десетгодишно изследване сред около 48 000 души във Великобритания показва, че хора, които редовно даряват средства или отделят време за доброволчество, изпитват по-малко болка, която пречи на ежедневната им работа. След отчитане на фактори като възраст, доходи и начално състояние на здравето, участниците, ангажирани с благотворителност, съобщават за значително по-ниски нива на хронична болка.

Ефектът е най-силен при хора, които едновременно даряват пари и доброволстват. Друго проучване, обхванало почти 13 000 американци, установява, че онези, които доброволстват над 100 часа годишно, имат по-нисък риск от смъртност и по-малко физически ограничения с напредването на възрастта. Те са и по-активни, по-оптимистични и съобщават за по-високо усещане за смисъл.

Въпреки това, механизмите зад тези ползи не са напълно изяснени – например не е установена връзка между доброволчеството и намаляване на диабет, проблеми със съня или депресия.

Но, както подчертава Оравец, добротата невинаги е нещо голямо или трудоемко. „Дори най-малките жестове могат да имат огромни, непредвидими последствия. Те могат да променят нечий житейски път.“ | БГНЕС