Политическа блокада сковава Косово, след като безрезултатните избори през февруари и поредица от неуспешни опити за съставяне на правителство оставиха бившия премиер Албин Курти в ролята на служебен лидер в продължение на месеци.

Парламентарният застой обаче не е спрял Курти да продължи своята кампания за ограничаване на сръбското влияние в Косово – реформи, определени от ЕС като „провокативни и вредни“ и критикувани от САЩ.

Сърбия, която никога не е признала официално независимостта на Косово, продължава да има силно присъствие в северната част на страната – регион, който остава нестабилен повече от две десетилетия след последните войни от 90-те години, разкъсали бивша Югославия.

Политическа безизходица

Партията на Курти „Самоопределение“ спечели изборите, но не разполага с парламентарно мнозинство.

На депутатите отне месеци, за да изберат председател на парламента, а сега опитите за избор на представител на сръбското малцинство за заместник-председател отново блокираха процеса на съставяне на ново правителство.

Албанското мнозинство отхвърли кандидата на основната сръбска партия в Косово – „Сръбска листа“, което доведе до жалба пред Конституционния съд. Съдът замрази всички парламентарни решения до 30 септември.

Дотогава Курти остава де факто лидер.

Паралелна система

Въпреки застоя, Курти продължи да разгражда паралелните услуги, предоставяни на косовските сърби от Белград.

След края на войната от 1998–1999 г., когато сръбската армия бе принудена да се изтегли от Косово под тежки удари на НАТО, Белград остави след себе си пара-държавни структури в общини с преобладаващо сръбско население. Те предлагаха услуги като банкиране и социални грижи и бяха мощен инструмент за поддържане на лоялността на местното население, което задълбочаваше разрива между тях и косовската държава.

Курти предприе стъпки тези структури да бъдат закрити или поставени под контрола на неговото правителство, съсредоточавайки се особено върху северните райони на Косово.

Въпреки възраженията на Запада, той успя да ликвидира повечето услуги, оставяйки непокътнати само образованието и здравеопазването.

Съюзници, превърнали се в критици

През 2023 г. ЕС наложи санкции на Косово и призова правителството да намали напрежението в сръбските анклави.

В началото на този месец ЕС отново настоя за прекратяване на затварянето на услуги в северната част на страната, като предупреди, че това засяга негативно „живота на обикновените граждани“.

Курти определи мерките на блока като „несправедливи“ и продължи действията си срещу паралелните услуги, които кабинетът му нарича „инструменти на сплашване, заплаха и контрол“.

На фона на опасенията, че напрежението може отново да прерасне във взрив на насилие – сценарий, който в миналото е налагал намеса на мироопазващите сили на НАТО – САЩ отправиха рядка критика към своя близък балкански съюзник.

Вашингтон отмени предстоящи срещи на високо равнище с Косово, заявявайки, че действията на Курти са „увеличили напрежението и нестабилността“ в страната.

Говорител на Курти благодари на Вашингтон за постоянната подкрепа и подчерта готовността на правителството да се вслушва в критики:

Шпиони и миротворци

Влиянието на Сърбия на север е постоянно напомняне за кървавите войни, последвали разпадането на Югославия.

Международни сили остават в Косово от края на войната, като етническото напрежение многократно се е превръщало във взрив на насилие.

Миналият месец хърватски военен офицер и жена бяха обвинени в шпионаж и задържани в Сплит, в източна Хърватия. Според информации те са събирали разузнавателни данни за мироопазващите сили на НАТО в Косово (КФОР) в полза на сръбски групи.

Делото е в ход, но говорител на НАТО заяви, че обвиненията се приемат „много сериозно“.

Командирът на КФОР предупреди в доклад до Брюксел, че ситуацията в страната крие риск от „внезапна ескалация поради множество нерешени проблеми“.

„Пълна блокада“

Експерти предупреждават, че Косово рискува да загуби допълнително финансиране от ЕС, ако кризата се проточи, а вероятността от нови избори расте.

„Косово няма друго решение“, заяви икономистът Сафет Герджалиу пред АФП, подчертавайки, че нови избори „трябва да бъдат свикани бързо“.

„Гражданите плащат висока цена. Ако кризата не бъде решена до края на годината, ще се окажем в състояние на пълен институционален разпад“, каза Герджалиу. | БГНЕС 

----------- 

Исмет Хадждари, АФП