Дерогациите са необходими, за да може АЕЦ „Козлодуй“ да продължи да работи сигурно и да произвежда евтина електроенергия, помагаща за запазване на конкурентоспособността на България на международните пазари, предаде репортер на БГНЕС.

АЕЦ „Козлодуй“ е безспорно най-стабилният и надежден източник на електроенергия в България. Работещите ѝ пети и шести енергоблок осигуряват значителна част от вътрешното потребление на страната и играят ключова роля за поддържането на баланса в електроенергийната система. Централата функционира под строгия контрол на националния ядрен регулатор и в съответствие с европейските изисквания за ядрена безопасност.

Техническите проблеми, които периодично възникват, като подмяната на мембрани в турбинната система или ограничаване на мощността поради състоянието на определени съоръжения, се намират в конвенционалната (неядрена) част на централата и не представляват риск за ядрената безопасност. Това са елементи от най-нисък клас по безопасност, които подлежат на регулярна поддръжка и контрол. Самият факт, че при най-малко отклонение се предприема спиране и ремонт, показва работеща система за контрол и висока култура на безопасност.

Професионализъм и експертиза на най-високо ниво

В АЕЦ „Козлодуй“ работят едни от най-добре подготвените специалисти в българската енергетика. Това са инженери, оператори и експерти с десетилетен опит. Ръководството на централата е съставено от професионалисти, преминали през всички нива на технологичния процес и познаващи в детайли спецификите на оборудването и експлоатацията.

Настоящият управленски екип демонстрира последователност, прозрачност и готовност да взема отговорни решения в сложна геополитическа и икономическа среда. Това включва както диверсификация на ядреното гориво, така и осигуряване на алтернативни доставки на материали и компоненти, когато традиционните вериги за доставка са затруднени.

Наследени проблеми и отговорно управление

Днешното ръководство се справя с проблеми, чиито корени се намират още в 90-те години.

Още през 1994 г. учени и специалисти, сред които бившият председател на БАН акад. Стефан Воденичаров, предупреждават, че третият парогенератор на шести блок има проектни ограничения и че повишаването на мощността може да доведе до ускорено износване и риск от протечки между първи и втори контур. Въпреки тези предупреждения впоследствие е взето решение за увеличаване на мощността. Днес част от ограниченията в работата на блока са именно следствие от тези стари решения.

Подобна е ситуацията и с мембраните в турбинната система. Забавянето на процедурите по осигуряване на доставки, включително навременното иницииране на дерогации за внос от Руската федерация, доведе до усложнения, които настоящото ръководство трябваше да овладява в условията на санкционен режим и затруднена логистика. Въпреки това бяха предприети действия за диверсификация и изпитване на европейски аналози, с което се гарантира непрекъснатост на експлоатацията.

Дерогациите – инструмент за защита на националния интерес

Решението на българското правителство от 4 февруари 2026 г. за дерогация на санкциите срещу Русия по отношение на доставките за АЕЦ „Козлодуй“ е положителна и необходима стъпка. То позволява осигуряването на критично важно оборудване, без което нормалната работа на централата би била поставена под риск.

Това решение обаче не е достатъчно в дългосрочен план. За да бъде гарантирана безопасната и устойчива експлоатация на пети и шести блок, ще бъдат необходими и бъдещи дерогации за специфични компоненти и материали. Подобни изключения са предвидени в европейското законодателство именно за случаи, когато е налице критична инфраструктура и въпрос на национална сигурност.

Енергийната сигурност е неразделна част от националната сигурност. Липсата на навременни доставки на ключови компоненти би създала риск от преждевременно ограничаване или спиране на мощности, което би имало сериозни икономически и социални последици за страната.

Финансов натиск и риск от декапитализация

Наред с техническите и геополитическите предизвикателства, централата е изправена и пред финансов натиск. Системното изземване на значителна част от печалбата ѝ чрез механизми на регулирания пазар ограничава възможностите за инвестиции в модернизация, поддръжка и кадрово развитие.

Ядрената енергетика изисква дългосрочна финансова стабилност и предвидимост. Прекомерното отнемане на генерираната печалба създава риск от декапитализация и затруднява стратегическото планиране. Ако България иска да запази и развива ядрената си енергетика, трябва да гарантира финансова устойчивост на ключовия си ядрен оператор.

АЕЦ „Козлодуй“  - прагматични решения за „светло бъдеще“

АЕЦ „Козлодуй“ остава напълно безопасен и надежден източник на електроенергия за България. Централата разполага с висококвалифицирани кадри и ръководство, което работи отговорно в сложна среда и управлява проблеми, наследени от миналото.

За да бъде гарантирана дългосрочната ѝ безопасна експлоатация, са необходими прагматични решения, включително последователна политика по предоставяне на дерогации за внос на критично оборудване и осигуряване на финансова стабилност. В противен случай рисковете няма да бъдат технически, а стратегически, свързани с отслабване на енергийната и националната сигурност на България. І БГНЕС