Изследването върху потопеното наследство под язовирите на България включва 70 села, които са частично или напълно изселени и заличени, или преместени, защото имаме и такива случаи, във връзка със строежа на 22 язовира, сред които са едни от най-крупните проекти на българското хидростроителство – язовир Искър, Копринка, Жребчево, Студен кладенец и още много други.

Това каза в интервю за БГНЕС Лина Гергова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и ръководител на екипа, подготвил в рамките на 4 г. изследването върху потопеното наследство под язовирите в България.

Гергова разказа, че тези 70 села са изселени в периода от 40-те, 50-те, 60-те, 70-те до 80-те години на ХХ век. „Включително имаме язовири, които все още не са достроени, защото след 1990-те просто спират тези строителства, но има изселени хора. Не можем да кажем, че те еднозначно приемат съдбата си, тъй като по-младите се радват, че отиват на по-модерно, на по-развито място, че престават да работят само в селското стопанство, а вече стават работници, имат свободно време, живеят с електричество, с течаща вода в домовете си", отбеляза тя, като уточни, че по-възрастните приемат много тежко това преместване, като екипът на проекта е събрал много разказа за травматични последствия от преселването.

Местата, на които са преселени тези хора, са много различни, подчерта Гергова и допълни, че някои отиват в съседните села, в други случаи пък има цели колонии, които отиват и създават нови квартали и селища. „Особено тези, които са старите държавни земеделски стопанства, примерно в Търговище, в Шумен, в Плевенско. Други отиват в градовете, където има развита индустрия, промишленост, като Перник, като Монтана, като Кърджали. Изобщо държавата по това време, макар и все пак в тоталитарен режим, им дава относителна свобода къде да се преместят, но тази свобода е насочвана чрез различни стимули, които се дават като например безплатно жилище или гражданство в градове, което тогава е било преимущество", обясни още ръководителят на проекта.

Гергова посочи, че много малко от местата, които са изселени, са проучени преди нея и екипът ѝ. „В много страни по света са правени проучвания преди самото изселване – етнографски, фолклористични, археологически. В нашите случаи, в повечето, са правени само археологически проучвания. Единични са местата, в които има етнографски, като бъдещите чаши на язовир Искър, на язовир Студен кладенец и язовир Студена", уточни тя.

Гергова добави, че едно от най-големите предизвикателства пред екипа ѝ е било да реконструират тази действителност, което се случва не само чрез издирвателски дейности – да намерят изселени или техни потомци и документи, но се опират и на работата на местни краеведи, потомци на тези общности, у които е възникнал този интерес и продължават да организират общностите, да публикуват, да събират материали, спомени, песни, фолклорни текстове и снимки. „От Жребчево, от Живовци има такива активисти, които са отдали живота си на запазването на тези спомени, което заслужава нашето признание", допълни тя.

Екипът на проекта се състои от 9 души – етнографи, фолклористи, географ. „Консултирани сме от хидроинженер. Всеки от нас проучи по няколко язовира, защото, както казах, те са 22. За някои проучването беше по-лесно, за други по-тежко. Някои язовири се разполагат само върху половин или едно село, но други, като Студен кладенец и Кърджали, са своеобразни рекордьори, заради тях са разрушени и потопени, или преместени по 11 села във всяко, някои от които доста големи – по 500 – 600 души", обясни Гергова.

Изложбата е смесена и представлява фоторазказ в пана и предмети от две от вече несъществуващите села – Елешница и Жребчево, запазени благодарение на потомците, и ще остане във фоайето на Националния етнографски музей до края на месец септември 2023 г.

Гергова съобщи, че до края на годината ще излезе и албум, който разказва историята на селата и язовирите, подготвя се също така и научна монография, в която много по-задълбочено са представени изследванията на екипа./БГНЕС