35 години след падането на тоталитарния комунистически режим България продължава да бъде в плен на миналото си.

Проверка на агенция БГНЕС показва, че в редица по-малки, но и по-големи градове в страната има паметници, възхваляващи отделни комунистически величия или партизани, които от съвременна гледна точка са по-скоро терористи и бандити, а не герои. Такива монументи има в Брезник на Георги Бунджулов, на Вела Пеева във Велинград, на „героите“ паднали в борбата срещу фашизма в периода 1923-1944 г. в Лом и много други.

Обикновено тези паметници са разположени на централните площади и улици в тези градове. Повечето от тях са много добре поддържани, а някои дори са отрупани с венци и цветя. Явно българинът не иска да се разделя с миналото си 35 години след 10 ноември, въпреки че то с неговия репресивен апарат донесе толкова много нещастия на България.

Само така нареченият Народен съд е издал 2730 смъртни присъди и над 1300 доживотни. Като към тези числа не включваме жертвите на терора след 9 септември 1944 г., който се оценява на около 20 хиляди души. Историците са единодушни, че най-бруталният комунистически терор е именно в България от всички страни в Източна Европа. Той унищожава почти целия елит на България, който е създаден още от времето на Възраждането и го заменя с нов, който фактически управлява и до днес.

Паметникът в Лом е типичен пример за трудната ни раздяла с миналото. Той е посветен на борци паднали в борбата срещу фашизма, макар у нас никога да не е имало фашизъм, както бе доказано от съвременната историческа наука. И така както има фалшиви новини, така има и фалшива история, чиито символи продължават да тровят съзнанието и сърцата на българите.

И докато паметниците на партизаните стоят, то в България почти няма такива на падналите след 9 септември или ако ги има, те са далеч по-скромни и сгушени на затънтени места. Такъв пример пак имаме от Лом, където паметникът на жертвите на тоталитарния режим стои занемарен и обрасъл в буйни треви. І БГНЕС