Днес се навършват 25 години от падането на режима на Слободан Милошевич – 5 октомври 2000 г. Четвърт век по-късно много от лицата на онова въстание са се оттеглили от обществената сцена, а някои от тях отново са във властта.

Диктатурата на Милошевич започна в рамките на 90-те години войните срещу Словения, Хърватия и Босна и Херцеговина, при които загинаха няколкостотин хиляди души, а над 2 млн. бежанци бяха принудени да напуснат домовете си. Последната офанзива на режима в Белград, смазан от НАТО през 1999 г., беше срещу косовските албанци.

Краят на диктатора
През есента на 2000 г. Слободан Милошевич, тогава президент на Федерална република Югославия, изживяваше последните си дни във властта.
Въпреки че отказа да признае поражението си на изборите от 24 септември, под натиска на масовите протести на 5 октомври, той все пак отстъпи на следващия ден. Президент стана Воислав Кощуница, а за министър-председател беше назначен Зоран Джинджич.

Четвърт век по-късно Милошевич отдавна е мъртъв, коалицията Демократична опозиция на Сърбия (ДОС) се е разпаднала, а мнозина от нейните някогашни членове днес стоят от противоположната страна на политическата барикада.

Кощуница, първият президент след Милошевич и по-късно министър-председател на Сърбия, се оттегли от политиката през 2014 г. и оттогава напълно се е скрил от публичното пространство.
Последно бе забелязан през март 2025 г. по време на масовите студентски протести в Белград – най-големите в съвременната история на страната.

Зоран Джинджич, първият демократично избран премиер и един от основните двигатели на стремежа към реална промя, бе убит от снайперист на 12 март 2003 г. пред сградата на сръбското правителство.

Политическите мотиви зад атентата така и не бяха напълно изяснени.

„Зоран Джинджич не попадна в историята случайно – той я създаде. 5 октомври е немислим без него“, пише журналистът Филип Шварм, цитиран от „Време“, подчертавайки, че без Джинджич едва ли би се избегнало кръвопролитие. „Всички граждани на Сърбия му дължат благодарност за това, че промяната стана без насилие. Но днешна Сърбия не е страната, за която той мечтаеше“, категоричен е той.

Небойша Чович – от реформатор до спортен деец
Един от ключовите организатори на събитията от 5 октомври, Небойша Чович, влезе в ДОС като лидер на Демократичната алтернатива, основана през 1997 г. след напускането му на Социалистическата партия на Милошевич. Той беше вицепремиер в първото демократично правителство, съставено през януари 2001 г.

Днес Чович няма официална политическа роля. Дълги години беше президент на баскетболния клуб „Цървена звезда“, а в момента оглавява Сръбската баскетболна федерация.

Весна Пешич и Чедомир Йованович
Чедомир Йованович, бивш студентски лидер и един от най-близките съратници на Джинджич, през последните години рядко участва в политическия живот, но често се появява в медиите.
В началото на 2025 г. той предизвика полемика, заявявайки, че е „предотвратил гражданска война“ по време на мартенските протести – изявление, което доведе до разпит от полицията.

Весна Пешич, лидер на Гражданския съюз на Сърбия (ГСС), беше сред основните фигури в създаването на ДОС и обединяването на опозицията срещу Милошевич.
След промените тя продължи да защитава демократичните принципи, върховенството на закона и гражданските свободи. И днес се изказва по обществени теми, макар да не заема официален пост.

Велимир Илич и булдозерите от Чачак
Велимир Илич, лидер на партията „Нова Сърбия“, стана известен с колоните протестиращи и булдозерите, които поведе от Чачак към Белград на 5 октомври, разбивайки полицейските блокади по пътя.
По-късно зае няколко министерски поста, свързани с инфраструктурата и строителството, а след 2017 г. се върна в опозицията.
Днес е известен в региона на Чачак като един от най-големите производители на сливи – и също беше забелязан сред протестиращите в Белград през март 2025 г.

„Вечният“ Расим Ляич
Сред опозиционните лидери през 2000 г. беше и Расим Ляич, дългогодишен министър в правителствата на Демократическата партия, Демократическата партия на Сърбия и Сръбската прогресивна партия.
Днес той ръководи Социалдемократическата партия на Сърбия (СДПС) и е председател на спортния клуб „Партизан“.

Останалите: Мичунович, Батич, Чанак, Корач...
Владан Батич, министър на правосъдието в кабинета на Джинджич, ръководеше Християндемократическата партия до смъртта си през 2010 г.
Драголюб Мичунович, днес на 95 години, отдавна се е оттеглил от политиката.
Ненад Чанак, лидер на Лигата на социалдемократите на Войводина, се отказа от председателския пост през 2022 г. след 32 години начело на партията, но остана активен член.
Жарко Корач, бивш вицепремиер, сега преподава психология в Белградския университет.
Миодраг Исаков, Душан Михайлович и Драган Милованович също напуснаха политиката.
Горан Свиланович, някогашен външен министър, днес работи в международна консултантска компания в Западните Балкани.
 
Хората на Милошевич отново на власт
Парадоксът в цялата история, че мнозина от хората на Милошевич днес управляват страната.
Настоящият президент Александър Вучич през 2000 г. беше министър на информацията в правителството на Милошевич.
Ивица Дачич, тогава говорител на Социалистическата партия, днес е вицепремиер и министър на вътрешните работи.
Мая Гойкович и Йоргованка Табакович също заемат ключови постове в настоящия кабинет.

Дори Марко Джурич, някогашен активист на движението „Отпор!“, днес е министър на външните работи и близък съюзник на Вучич.
Междувременно Воислав Шешел, осъден в Хага за военни престъпления, редовно гостува в проправителствени медии, възхвалявайки онези, които някога го напуснаха, за да създадат управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП).

От революция към размисъл
Двадесет и пет години след лозунгите „Готов е!“ и булдозерите по улиците на Белград, идеалите на Петия октомври изглеждат като далечен спомен.
Югославия отдавна не съществува, реформаторите се разпръснаха, а онези, които бяха свалени от власт, днес... властват. | БГНЕС