Сърбия отбеляза 23 години от убийството на реформаторския премиер Зоран Джинджич - атентат, който мнозина смятат за събитие, забавило модернизацията на страната и европейската ѝ интеграция.

Често сравняван със сръбския Джон Кенеди, Джинджич - първият демократично избран премиер на Сърбия след падането на комунизма - бе застрелян на 12 март 2003 г. пред сградата на правителството в Белград. Той беше на 50 години и управляваше страната едва от две години.

Зад покушението стои група от бивши членове на елитни полицейски структури, които се опитват да спрат амбициозната програма за реформи, насочена към извеждане на Сърбия от международната изолация и приближаването ѝ към Европейския съюз след войните от 90-те години.

Философ по образование, Джинджич влиза в политиката още като млад. Той е един от основните организатори на масовите протести през октомври 2000 г., довели до свалянето от власт на Слободан Милошевич.

Правителството му се изправя пред сериозни предизвикателства, сред които сътрудничеството с Международния трибунал в Хага за военните престъпления и въпросът за Косово, тогава сръбска провинция с преобладаващо албанско население, стремящо се към независимост.

Оттогава Сърбия изпълни задълженията си към трибунала, като последният обвиняем беше предаден през 2011 г. Бившият премиер Зоран Живкович, близък съратник на Джинджич, смята, че убийството му е променило хода на страната.

„Убийството му решително спря Сърбия. Ако беше останал жив, убеден съм, че страната щеше да се присъедини към ЕС приблизително по същото време като Хърватия“, която стана член на съюза през 2013 г., казва той.

По време на управлението си Джинджич не беше особено популярен заради болезнените реформи, включително решението му да арестува и предаде Милошевич на трибунала в Хага през 2001 г. След смъртта му обаче общественото отношение постепенно се промени, а стотици хиляди хора се стекоха на погребението му.

Днес много сърби го възприемат като символ на демократичните промени в страната. | БГНЕС