Испания и Европейският съюз отдават почит на 192-те жертви на бомбените атентати във влак в Мадрид от 11 март 2004 г., които поставиха началото на масовите ислямистки нападения в Европа, предаде АФП.

Испанският крал Фелипе VI и кралица Летисия ще председателстват официалната церемония в 12:15 ч. местно време в Галерията на кралските колекции - музей в близост до двореца.

Организиран от Брюксел, 11 март се превърна в официален европейски ден на възпоменание "за жертвите на тероризма".

На тази дата през 2004 г. испанската столица беше потопена в хаос, след като 10 бомби разрушиха 4 крайградски влака в ранния сутрешен час пик.

Въпреки че Испания е преживяла десетилетия на насилие от страна на баската сепаратистка групировка ЕТА, тя никога не е била засегната от нападение с такива мащаби, а таксиметровите шофьори и обществеността се включиха в помощ на службите за спешна помощ, които откараха близо 2000 ранени в болница.

Само две години и половина по-рано Съединените щати бяха засегнати от атентатите от 11 септември 2001 г., при които бойци на "Ал Кайда" убиха близо 3 000 души, но когато Мадрид беше ударен, Европа не се сети веднага за джихадисткото движение, основано от Осама бин Ладен.

Известните като 11M - испанско съкращение на 11 март - нападения срещу влак на гара Аточа и 3 други, пътуващи натам, се случват в силно напрегнат политически контекст само няколко дни преди парламентарните избори на 14 март.

По това време управляващата дясна Народна партия (НП) на напускащия поста си премиер Хосе Мария Аснар е фаворит за победа над опозиционните социалисти, водени от Хосе Луис Сапатеро.

Година по-рано правителството на Аснар взе решение да се присъедини към водената от САЩ инвазия в Ирак, въпреки широката обществена опозиция. През следващите месеци Бин Ладен заплаши да отмъсти на страните, подкрепящи инвазията.

Въпреки това, в рамките на няколко часа след атентатите в Мадрид правителството на Аснар публично обвини ЕТА, въпреки че имаше все повече доказателства за обратното.

Но хипотезата за ЕТА скоро беше опровергана, след като разследващите проследиха извършителите, най-вече чрез три невзривени бомби, открити в раници и спортни чанти.

Самата "Ал Кайда" пое отговорност за нападенията, като заяви, че те са в отговор на участието на Испания във войната в Ирак.

Въпреки че социалните медии все още не съществуваха, съмненията в обяснението на правителството бързо се разпространиха в цяла Испания и по време на огромните демонстрации на следващия ден протестиращите изразиха враждебност към властите, които бяха обвинени в лъжа във време, когато думата "дезинформация" едва съществуваше.

На 14 март обществеността гласува масово, давайки категорична победа на опозиционните социалисти, като според анализаторите ключова роля е изиграло катастрофалното справяне на правителството с атаките.

В началото на април 7 заподозрени членове на джихадистката клетка, замесена в кръвопролитията, се самовзривиха, когато полицията обгради апартамента, в който се бяха укрили в югозападните покрайнини на Мадрид.

При взрива загина и полицейски служител, който в Испания се смята за 193-тата жертва на нападенията.

След тригодишно разследване в началото на 2007 г. 29 заподозрени, по-голямата част от които мароканци, бяха изправени пред съда, като процесът продължи 6 месеца. В крайна сметка 18 от тях са осъдени.

Двайсет години по-късно само трима все още излежават присъди - двама мароканци, всеки от които получи по близо 43 000 години, и един испанец, който е доставил взривните вещества и е вкаран в затвора за близо 35 000 години.

По принцип те ще останат зад решетките до 2044 г.

Всички останали са освободени след изтърпяване на присъдите си, като по-голямата част от тях са депортирани или екстрадирани, основно в Мароко. /БГНЕС