Византийски кораб, открит преди повече от десетилетие на морското дъно край южното крайбрежие на Хърватия, вероятно е превозвал високопоставена личност и нейната свита. За това свидетелстват златните украшения, намерени сред останките, съобщиха археолози.

За първи път те представиха резултатите от продължилите години подводни разкопки. Според тях корабът е потънал през VII или VIII век, а откритите на борда предмети показват, че не става дума за обикновен търговски съд.

Сред находките са златни монети от времето на четирима императори от Ираклиевата династия, катарами, украсени с рубини, изумруди и перли, както и златен пръстен-печат с изображение на императора, „който със сигурност не би бил носен от кого да е“, заяви пред Ройтерс Павле Дугонжич, ръководител на отдела по подводна археология към Хърватския реставрационен институт.

Екипът му, оборудван с водолазна техника, работи вече десет години по разкриването на историята на кораба, чиито останки лежат край адриатическия остров Млет.

„Това е впечатляващо количество злато, най-голямото, откривано някога в корабокрушение в цялото Средиземноморие“, заяви ръководителят на проучването в Хърватския реставрационен институт Игор Михолек. „След почистването и реставрацията теглото му надхвърля 600 грама.“

Византийската империя, наследник на Римската империя с център Константинопол, днешен Истанбул, някога е господствала в Източното Средиземноморие. В началото на VIII век обаче тя вече е била разтърсвана от вътрешни сътресения и е губела територии.

„За мен това е най-важното корабокрушение от този период“, заяви Джъстин Лайдуангър, професор по археология в Станфордския университет.

„За изследователите на края на късната Римска империя и прехода към Средновековието това място е от ключово значение. То ни помага да разберем как морските пътища са свързвали Средиземноморието, как тази система постепенно се е разпаднала и как се е разпокъсала самата империя“, добави той. | БГНЕС, Катимерини