Рано сутринта в новогодишната нощ в Минесота през 1980 г. мъж на име Уоли Нелсън се натъква на тялото на своя приятелка, което лежи в снега само на няколко метра от вратата му, съобщи „Science alert”.

Колата на деветнадесетгодишната Джийн Хилиард закъсала, докато се прибирала в дома на родителите си след нощно излизане. Облечена само със зимно палто, ръкавици и каубойски ботуши, тя вървяла в нощния въздух с температура минус 30 °C, за да потърси помощ от приятеля си.

В някакъв момент се спъва и губи съзнание. В продължение на шест часа тялото на Хилиард лежи на студа, а топлината се изчерпва, за да я остави - според някои свидетелства - "замръзнала".

"Хванах я за яката и я издърпах на верандата", разказва Нелсън години по-късно в интервю за общественото радио на Минесота.

"Мислех, че е мъртва. Беше по-твърда от дъска, но видях, че от носа й излизат няколко мехурчета".

Ако не беше бързата реакция на Нелсън, Хилиард можеше да се превърне в един от хилядите смъртни случаи, които всяка година се дължат на хипотермия. Вместо това нейната история се превърна в част от медицинската легенда и научен куриоз.

Как може едно тяло да оцелее при замръзване?

Историите за хора, които оцеляват при ниски температури, са достатъчно необичайни, за да предизвикат интерес, но не са и съвсем редки. Всъщност медицинските специалисти, занимаващи се със студения климат, имат една поговорка: "Никой не е мъртъв, докато не се затопли и не умре".

Осъзнаването, че екстремната хипотермия не е непременно край на живота, се е превърнало в основа на самостоятелна терапия. При контролирани условия понижаването на телесната температура може да охлади метаболизма и да намали ненаситния глад на организма за кислород.

В медицински условия или в редки случаи охладеното тяло може да спре целия процес на умиране достатъчно дълго, за да се справи с ниския пулс, поне за известно време.

Разказът на Хилиард се отличава с екстремния характер на състоянието на хипотермия.

Забравете факта, че телесната ѝ температура е била едва 27 °C, с цели 10 °C по-ниска от тази на здрав човек. Тя очевидно е била замръзнала. Лицето ѝ било изпепелено, очите - твърди, а кожата ѝ - прекалено твърда, за да бъде пробита с игла.

По думите на Джордж Сатър, лекарят, който я лекува, "тялото беше студено, напълно твърдо, точно като парче месо, излязло от дълбоко замразяване".

И все пак само за няколко часа, затоплено от отоплителни възглавнички, тялото на Хилиард се възстановило. До обяд тя проговорила и с малко повече от изтръпнали пръсти на краката, скоро била изписана, за да води необичаен живот, незасегнат от нощта, в която е пострадала.

За приятелите и близките ѝ от общността всичко това е благодарение на силата на молитвата. Но къде е мястото на биологията по този въпрос?

За разлика от много други материали, водата заема по-голям обем като твърдо вещество, отколкото като течност. Това разширяване е лоша новина за тъканите на тялото, попаднали в студа, тъй като течното им съдържание рискува да набъбне до степен да разкъса контейнерите си.

Дори няколко ледени кристалчета, разцъфнали на неподходящо място, могат да пробият клетъчните мембрани с иглените си парченца, превръщайки крайниците в почернели участъци от мъртва кожа и мускули, или както обикновено се нарича измръзването.

Различни животни са развили някои хитри приспособления, за да се справят с опасностите от остри, разширяващи се ледени кристали в условия на минусови температури. Дълбоководните риби, известни като антарктически ледени риби, например произвеждат гликопротеини като вид естествен антифриз.

Дървесната жаба превръща съдържанието на клетките си в сироп, като залива тялото си с глюкоза, като по този начин устоява на замръзване и обезводняване.

Без да разполагаме с нещо повече от външни наблюдения, е трудно да се каже със сигурност как тялото на Хилиард е издържало на замразяването. Дали е имало нещо уникално в химическия състав на тялото ѝ? Или дори в състава на тъканите ѝ?

Може би. Далеч по-важен въпрос е какво точно означава "замръзнал" в този случай. Макар и ниска, според съобщенията основната телесна температура на Хилард все още е била далеч над нулата. Има огромна разлика между метафоричното "измръзване до кости" и буквалното втвърдяване на водата във вените.

Фактът, че тялото на Хилиард е било твърдо, е често срещан признак за тежка хипотермия, тъй като мускулната твърдост се увеличава до такава степен, че може дори да наподобява rigor mortis - сковаването на мъртвото тяло.

Фактът, че повърхността на тялото ѝ е била студена и бяла и дори очите ѝ са изглеждали стъкловидни и "твърди", също може да не е толкова изненадващ. Тялото затваря каналите на кръвоносните съдове под кожата, за да поддържа функционирането на органите, до момента, в който тялото изглежда изпепелено и остава забележително студено на допир.

Медицинският персонал, който е достатъчно упорит, за да опита късмета си, използвайки подкожна инжекция с по-малък калибър върху силно стеснени вени, особено ако те са покрити с тънки слоеве дехидратирана кожа, притисната плътно към твърдите мускули, може дори да си представи, че може да се получи огъване на една или две игли.

Тъй като не разполагаме с почти нищо, освен с няколко изненадани разказа, можем само да предполагаме дали "замразеното" тяло на Хилиард е било типично, ако и шокиращо, или наистина странно уникално в способността си да издържи на такава екстремна промяна на състоянието. Няма съмнение обаче, че тя е имала късмет.

Колкото повече научаваме за невероятните неща, които човешкото тяло може да постигне, толкова по-малко бихме могли да разчитаме на късмета за спасяване на животи като нейния в бъдеще и повече на напредъка в медицината и бързите реакции./БГНЕС