Ново научно изследване показва, че жени на възраст около 80 години, които постепенно стават по-сънливи през деня, могат да бъдат изложени на по-висок риск от развитие на деменция, съобщава уебсайтът "Knowridge".

Проучването установява, че възрастни жени, при които сънливостта се увеличава в рамките на няколко години, са приблизително два пъти по-склонни да развият деменция в сравнение с тези, чиито навици на сън остават относително непроменени.

Сънят играе ключова роля за поддържането на здравето на мозъка. По време на сън мозъкът изпълнява редица важни функции – подпомага съхраняването на спомени, изчиства отпадни продукти от мозъчните клетки и позволява на организма да се възстанови след ежедневната активност. Поради това учените отдавна предполагат връзка между нарушенията на съня и проблемите с паметта и мисленето.

Ръководителят на изследването д-р Юе Ленг от Калифорнийския университет в Сан Франциско отбелязва, че учените все още се опитват да изяснят точната връзка между съня и деменцията. „Сънят може едновременно да влияе върху здравето на мозъка и да го отразява“, казва тя. „Промените в съня могат да увеличат риска от проблеми с паметта, но също така може да бъдат ранен признак, че в мозъка вече настъпват промени.“

За да изследват този въпрос, учените проследяват 733 жени със средна възраст 83 години. В началото на изследването нито една от участничките не показва признаци на деменция или сериозни нарушения на паметта. В продължение на пет години изследователите наблюдават как се променят моделите на сън и когнитивното им състояние.

През този период част от участничките започват да проявяват проблеми с мисленето и паметта. До края на изследването при 164 жени се развива леко когнитивно нарушение – състояние, при което паметта и мисловните способности отслабват, но все още не са достигнали степента на деменция. При други 93 жени е поставена диагноза деменция.

Екипът анализира няколко аспекта на съня – продължителността на нощния сън, неговото качество, дрямките през деня и вътрешния биологичен часовник на организма, известен като циркаден ритъм. Този ритъм регулира кога човек се чувства буден или сънен през денонощието.

В рамките на петте години при много от участничките се наблюдават значителни промени в моделите на сън. Повече от половината жени показват осезаеми изменения.

Изследователите разделят участничките в три групи. При около 44% моделите на сън остават стабилни или дори леко се подобряват. При приблизително 35% се наблюдава влошаване на нощния сън – по-кратка продължителност, по-чести събуждания и повече дрямки през деня.

Останалите 21% показват различен модел – постепенно увеличаване на сънливостта. Тези жени спят повече както през деня, така и през нощта, качеството на съня им е по-ниско и естествените им биологични ритми са по-силно нарушени.

След това учените сравняват колко жени във всяка група развиват деменция. При участничките със стабилни модели на сън около 8% развиват деменция по време на изследването. В групата с влошаващ се нощен сън делът достига около 15%.

Най-висок риск обаче се наблюдава сред жените, при които сънливостта постепенно нараства. В тази група приблизително 19% развиват деменция.

Д-р Ленг подчертава, че моделите на сън могат значително да се променят при хората в осмото десетилетие от живота им. По думите ѝ бъдещите изследвания трябва да разглеждат съня по-цялостно – включително дневните дрямки, качеството на нощния сън и промените в биологичните ритми. По-доброто разбиране на тези процеси може да помогне на учените да разкрият как се развива деменцията.

Резултатите не доказват пряка причинно-следствена връзка между сънливостта и деменцията, но показват, че значителните промени в съня могат да бъдат ранен предупредителен знак за процеси, протичащи в мозъка. Наблюдението на навиците на сън при възрастните хора може да помогне на лекарите по-добре да разбират и проследяват състоянието на мозъчното здраве във времето. | БГНЕС