Русия продължава да използва ударните дронове камикадзе „Шахед“, известни още като „Геран“, като основно средство за масирани удари в дълбочина на украинска територия. Наред с разработването на нови модификации, руската армия експериментира и с тактиката, включително чрез изстрелване на стотици безпилотни апарати през деня, се казва в коментар на Би Би Си.

От есента на 2022 г., когато тези дронове бяха използвани за първи път срещу Украйна, те претърпяха значителни изменения. Оборудвани са с антени за противодействие на радиоелектронна борба, бойната им част е увеличена, а управлението вече може да се осъществява в реално време.

Все по-често се използват и варианти с реактивни двигатели, които достигат скорости между 300 и 600 км/ч, макар и с по-къс обсег, което ги прави подходящи основно за удари в близост до фронта.

Главнокомандващият на украинските въоръжени сили Александър Сирски отбелязва, че от пролетта Русия е започнала да променя начина на използване на тези дронове.

Дневни атаки

През март и началото на април руските сили извършиха няколко масирани атаки с дронове в необичайно време – през деня. Дотогава атаките обикновено започваха вечер и продължаваха през нощта.

В рамките на 10 до 12 часа в Украйна навлизаха средно между 250 и 350 дрона, като 60-70% от тях бяха „Шахед“. Украинската противовъздушна отбрана унищожаваше около 80-90% от тях.

През първата седмица на април са изстреляни около 1300 дрона, като едва около 150 са достигнали целите си.

През март Русия прави опит за денонощна атака, като използва дронове както нощем, така и през деня. За едно денонощие близо 1000 безпилотни апарата, включително около 600 „Шахед“, са атакували почти всички региони на Украйна, достигайки и до западните области като Лвов, Луцк, Тернопол и Ивано-Франковск.

Подобна операция е проведена и в края на март, когато за 24 часа са използвани около 700 дрона.

Въпреки това загубите при дневните атаки остават високи, дори по-високи от нощните. Например на 24 март украинската ПВО е неутрализирала 97% от дроновете.

Причини за промяната

Заместник-ръководителят на украинската президентска канцелария Павел Палиса смята, че целта е преди всичко натиск върху цивилното население и икономиката.

„Руснаците започнаха да комбинират нощни и дневни атаки, за да увеличат загубите сред цивилните и да окажат по-голям натиск върху обществото. Има и икономически аспект – удари посред работния ден парализират бизнеса“, казва той.

Авиационният експерт Валерий Романенко обаче посочва, че от военна гледна точка подобна тактика е спорна, тъй като през деня дроновете са по-лесни за откриване и сваляне.

По думите му единственото обяснение е опит да се изтощят украинските сили след нощни атаки.

Ролята на mesh-мрежите

Съществува и друга причина за дневните удари – използването на т.нар. mesh-мрежи, които позволяват управление на дроновете в реално време.

Обикновено „Шахед“ лети по предварително зададени координати към статична цел. При използване на mesh-технология операторът може да управлява дрона по време на полет и да избира цели в движение.

Военният анализатор Михаил Жирохов обяснява, че през деня операторът може визуално да открива цели, като например влакове, и да насочва удара по-ефективно.

Дроновете могат да патрулират над определени райони и при липса на цел да бъдат насочени към други обекти, включително цивилни.

Тази система работи чрез групи от 10 до 15 дрона, които обменят сигнал помежду си чрез модеми и създават мрежа, позволяваща управление на големи разстояния.

Русия започва активно да използва тази технология през 2025 г., след като губи достъп до сателитни системи като SpaceX Starlink.

Сигналът за такива мрежи се подава от станции, разположени близо до украинската граница или в окупирани територии, като има данни за използване и на инфраструктура в Беларус.

Как може да се противодейства

Използването на подобни технологии значително увеличава цената на дроновете, като само един модем може да струва до 8000 долара, при обща стойност на дрон между 30 000 и 50 000 долара.

Освен това тези мрежи могат да бъдат засичани и заглушавани чрез средства за радиоелектронна борба.

Съветникът на украинския министър на отбраната Сергей Бескрестнов отбелязва, че такива системи могат да бъдат неутрализирани на разстояние от 200 до 500 метра.

Украйна работи по изграждането на т.нар. „антидронов купол“, който да осигури по-добро откриване и разпределение на целите.

Според Романенко ключовият проблем не е липсата на средства за поразяване, а необходимостта от по-ефективни системи за откриване и координация.

Заместник-командващият на Военновъздушните сили Павел Елизаров подчертава, че руските дронове вече действат на „вълни“, което затруднява отбраната.

„Те летят като стада и разрушават всичко по пътя си. Това е тяхната логика на действие и ще се използва все по-често“, казва той.

Министърът на отбраната Михаил Федоров заявява, че се търсят технологични решения, включително разработване на реактивни дронове-прехващачи.

Очакванията са, че при ефективна защита нивото на свалените дронове може да достигне 95%, което би направило използването им икономически неизгодно за Русия. | БГНЕС