Големите празненства често са съпроводени от маси, отрупани с разнообразни ястия – от солени до сладки десерти. Макар че това разнообразие може да направи събиранията по-приятни, то може също така да накара хората да ядат много повече, отколкото са планирали.

Ново проучване на изследователи от Пенсилванския държавен университет показва, че самото наличие на по-голям избор пред нас може да ни подтикне да напълним чиниите си с допълнителна храна, особено с храни, които са с високо калорично съдържание. Този ефект може да помогне да се обясни защо преяждането е толкова често срещано на бюфети, партита и в столовете, съобщи Knowridge.

Учените отдавна знаят, че хората по природа са привлечени от разнообразието. От еволюционна гледна точка, търсенето на различни храни е помогнало на нашите предци да получат по-широк спектър от хранителни вещества.

В съвременния свят обаче, където висококалоричните храни са навсякъде, тази естествена склонност може да ни навреди. Вместо да пази здравето ни, тя може да ни насърчи да ядем повече, отколкото тялото ни се нуждае.

За да разберат по-добре това поведение, изследователите поканили доброволци да участват в уникален експеримент с виртуална реалност. Участниците носели слушалки, които им позволявали да се разхождат из компютърно генериран ресторант и да избират храни, сякаш са на истински бюфет.

При различните посещения бюфетът предлагал девет, осемнадесет или двадесет и седем варианта за хранене. Храните включвали както здравословни продукти като зеленчуци, така и висококалорични продукти като десерти.

Резултатите били поразителни. Когато хората имали само девет възможности, те избирали умерено количество храна, но когато броят се удвоил или утроил, те слагали много повече храна в чиниите си.

Още по-изненадващо е, че увеличението не се проявявало само в количеството, но и в калориите. При повече избор участниците по-често добавяли висококалорични храни към ястията си, което водело до рязко повишаване на общия енергиен прием.

Изследователите забелязали, че изглежда има граница за теглото на храната, която хората слагат в чинията си, но не и за калориите, които избират. С други думи, хората не непременно взимали повече храна като обем, но подбирали по-богати на калории продукти, които съдържат повече калории в същото количество. Това предполага, че разнообразието насърчава хората да опитат много изкушаващи храни, вместо да се придържат към няколко по-здравословни варианта.

Личността също имала роля. Хората, които показвали по-високи резултати по черти, свързани със самодисциплина, били по-малко податливи на ефекта от разнообразието. Те по-често контролирали избора си и избягвали да натоварват чинията си с висококалорични храни.

Това откритие показва, че осъзнатостта и самоконтролът могат да помогнат за противодействие на ефектите от прекалено разнообразната хранителна среда, въпреки че все пак може да е трудно, когато човек е заобиколен от изкушаващи опции.

Проучването подчертава по-широк проблем в съвременното общество. Днешната хранителна среда предлага постоянно разнообразие чрез ресторанти, супермаркети и пакетирани храни. Макар изборът често да се разглежда като нещо положително, прекаленото му наличие може да подтикне хората към преяждане, без те да го осъзнават. Това може да допринесе за нарастващите нива на затлъстяване и свързаните с него здравни проблеми.

Според изследователите, подобряването на общественото здраве може да изисква повече от просто съвети на хората да ядат по-малко. Това може да включва промяна на средата, в която се взимат решения за храната.

Например, намаляването на броя на висококалоричните опции в кафенетата или по-видимото представяне на по-здравословните храни може да помогне на хората да правят по-добри избори, без да разчитат изцяло на волята си. В същото време хората могат да извлекат полза от това да са наясно как разнообразието влияе на поведението им и да планират храненията си, преди да се изправят пред бюфет. | БГНЕС