Птици, риби и влечуги често се отличават с ярки цветове - от неоново розово до наситено виолетово. Повечето бозайници обаче са в по-неутрални нюанси като кафяво, черно и бяло. Причината се крие както в биологията им, така и в тяхната еволюционна история.

Животните създават цветове основно по два начина - чрез пигменти и чрез структури. Пигментите се намират в кожата или покритието на животното и отразяват или поглъщат светлината, за да създадат определени цветове. Структурното оцветяване се получава от микроскопични форми и модели върху пера, люспи или кожа, които пречупват светлината и създават ярки или преливащи цветове.

Бозайниците са ограничени и в двата механизма. От различните цветни пигменти, срещани при животните, те използват основно само един - меланин. Той създава всички нюанси на кафяво и черно в козината им, а липсата му води до бели участъци, както при пандите или зебрите.

Структурата на косъма също поставя ограничения. За разлика от перата или люспите, космите нямат достатъчно сложна структура, за да образуват микроскопичните модели, които създават ярки структурни цветове.

Има някои изключения. Мандрилите например имат яркочервени и сини участъци, но те се намират върху части от тялото без козина. Ленивците понякога изглеждат зеленикави, но това се дължи на водорасли, които растат върху козината им.

Еволюцията също е изиграла роля. Първите бозайници са живели в епохата на динозаврите и са били предимно нощни животни. Тъмните цветове са им помагали да се прикриват от хищници. Изследвания на фосили показват, че ранните бозайници са били основно в нюанси на кафяво или сиво.

Дори след изчезването на динозаврите бозайниците са запазили тази сравнително еднообразна окраска. Една от причините е и зрението им. Повечето бозайници имат ограничено цветно зрение и различават по-малко цветове от птиците или хората. Затова ярките цветове не са толкова полезни за комуникация между тях.

Вместо това много бозайници използват контрастни шарки. Скунксовете например имат черно-бели ивици, които предупреждават хищниците, а други видове използват петна и шарки за камуфлаж или сигнализация.

Нови изследвания показват, че бозайниците може да са по-цветни, отколкото се смята. Някои видове например светят под ултравиолетова светлина, а учени наскоро откриха и преливащи цветове при няколко вида тропически гризачи. Това подсказва, че цветният свят на бозайниците все още крие изненади за науката. | БГНЕС