Франция постави под въпрос участието на Великобритания в европейски фонд за капиталови инвестиции на стойност 5 млрд. евро за технологични стартъпи. Според европейски дипломати този ход подчертава продължаващото напрежение около преговорите за „рестарт“ на отношенията между ЕС и Обединеното кралство.
Великобритания, която напусна ЕС преди шест години след Брекзит, се е съгласила да внесе 150 млн. евро начален капитал във фонда, чиято цел е да стимулира инвестициите в европейския технологичен сектор, изоставащ спрямо САЩ и Китай в надпреварата за технологично лидерство.
Европейският комисар по въпросите на стартъпите, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева заяви пред „Файненшъл таймс“ през май, че има „взаимен интерес“ Великобритания да се присъедини към фонда. Според дипломати обаче Париж настоява за строги условия по евентуалното споразумение.
„Французите повдигат възражения. Те твърдят, че Великобритания не е член на ЕС, така че защо да ѝ предоставяме възможности, когато трябва да гарантираме, че тази инициатива е европейска и е в полза на държавите членки“, заяви дипломат от ЕС.
Франция, подкрепена от някои други държави членки, смята още, че отделни договорки с Лондон могат да отслабят позицията на ЕС преди важната среща на върха през есента, на която се очаква да бъде финализиран пакетът за „рестарт“ на отношенията с Великобритания.
„Франция заема твърда позиция, но още три или четири държави членки също питат: какво печелим ние, ако позволим на Великобритания да се присъедини към фонда Scaleup? Някои смятат, че трябва да има реципрочност“, каза друг европейски дипломат.
Дипломати посочват, че времето за решаване на френските възражения изтича, ако Великобритания трябва да бъде включена в следващия етап на фонда, който започва през 2027 г.
Френски представители заявиха, че Париж няма принципни възражения срещу присъединяването на Обединеното кралство, но са поискали от Европейската комисия подробности за начина, по който държава извън ЕС може да участва в програмата.
„Това е технически дебат. Изпратихме въпроси до Комисията, за да разберем метода за изчисляване на британското участие“, посочиха френски дипломати.
Държавите членки на ЕС имат ограничение от 25% за размера на средствата, които могат да получат от фонда. Все още не е изяснено какъв ще бъде този лимит за държави извън ЕС и каква ще бъде връзката между направените вноски и размера на финансирането.
Спорът напомня на преговорите за участието на Великобритания в европейския фонд за отбранителни доставки на стойност 150 млрд. евро, които се провалиха през ноември миналата година, след като Лондон отказа искането на Брюксел за милиардни финансови вноски.
Планираната среща на върха през юли за финализиране на преговорите по „рестарта“ между ЕС и Великобритания беше отложена след оставката на британския премиер Киър Стармър. Нова дата все още не е определена, но дипломати очакват среща в края на октомври или началото на ноември.
Лондон търси споразумение за премахване на граничните проверки за растителни и животински продукти, свързване на британската и европейската система за търговия с въглеродни емисии, както и ограничена схема за младежки обмен за хора между 18 и 30 години.
Фондът Scaleup Europe, който ще бъде управляван на търговски принцип от шведската инвестиционна компания EQT, е част от програмата „Хоризонт Европа“ на стойност 96 млрд. евро, към която Великобритания се присъедини отново като асоциирана страна през 2024 г.
Дипломати заявиха, че дирекцията на Европейската комисия за научни изследвания и иновации е водила „продуктивни“ преговори с Великобритания през последните месеци, но все още не е представила официално предложение за присъединяването ѝ.
Настоящият цикъл на фонда приключва през 2027 г., а следващият период до 2034 г. се очаква да надхвърли 5 млрд. евро. Средствата ще включват 1 млрд. евро начално финансиране от Европейската комисия, а останалата част ще бъде осигурена от пенсионни фондове и други частни инвеститори.
Британското правителство заяви, че няма да коментира текущите преговори.
Говорител на Европейската комисия посочи, че разговорите продължават и че е „прекалено рано да се коментират конкретни позиции“. | БГНЕС