В която и да е библиотека навсякъде по света ме обзема едно усещане, което мога да нарека най-просто интелектуално смирение, защото тук е цялата мъдрост. Тук аз осъзнавам ограничеността на своя собствен опит, интелект, талант и това ме кара да съм особено признателен за това, че романи, които съм писал, са редом до гръбчетата на други книги, с които съм израствал и които са ме превръщали в това, което съм – човек и автор. 

Това заяви писателят и главен редактор Захари Карабашлиев на Десетите юбилейни награди на Столичната библиотека за писател и читател на годината, предаде репортер на БГНЕС. 

Карабашлиев бе сред отличените с наградата Автор на десетилетието 2014 – 2024 г., заедно с Георги Господинов, който отбеляза, че четенето възпитава вкус, Стефан Цанев, Здравка Евтимова и проф. Цочо Бояджиев. 

„Тръгвам от думите на Георги, че всички сме читатели и се сещам за един прелюбопитен случай – практика някъде в Южна Америка, за която научих докато идвам насам, а именно, че в някои библиотеки са възприели една практика на тези от читателите, които закъсняват с връщане на книгите, да им налагат или солидни парични санкции, или да ги помолят да излязат на стълбите и да четат пред библиотеката любовна поезия“, разказа Карабашлиев. 

Той изрази опасения, че тази практика може да стигне и до тук, затова призна: „Аз си връщам моите книги, които трябваше да върна около Коледа и моля да бъда извинен за това. Първо сме читатели и сме читатели на тази библиотека.“ 

Карабашлиев благодари за наградата на ръководството на Столична библиотека, както и на Юлия Цизова, която „превърна това в една традиция“. Той обърна внимание колко трудно се превръщат хубавите неща в традиция и подчерта, че оценява това. 

„Ценя тази награда особено високо, защото това е награда, която се дава от най-нехомогенното, най-пъстрото, най-голямото жури, а именно журито на читателите. Години наред вие, читатели, отличавате моите книги с тази висока награда и аз съм особено признателен за това, но това ме прави също и отговорен в писането си“, каза писателят. 

Според него в днешния свят на бързи новини, на шарени, на пъстри, визуални новини и особено фалшиви, това място е един оазис, в който вижда събраната човешка хуманност, мъдрост, спокойствие. „Тези тихи оазиси са особено ценни за хора като нас. В библиотеките – в която и да е библиотека навсякъде по света, в която съм бил, ме обзема едно усещане, което мога да нарека най-просто интелектуално смирение, защото тук е цялата мъдрост. Тук аз осъзнавам ограничеността на своя собствен опит, интелект, талант и това ме кара да съм особено признателен за това, че романи, които съм писал, са редом до гръбчетата на други книги, с които съм израствал и които са ме превръщали в това, което съм – човек и автор“, сподели Карабашлиев и благодари на читателите, писателите и библиотекарите. | БГНЕС