Военното гробище в Добрич е едно от малкото съхранени на територията на България военни гробища от времето на Първата световна война.

Създаването му е свързано с боевете за отбраната на града (5 – 7 септември 1916 г.), получили още тогава определението “Добричка епопея”, припомнят от общината в града. На 4.09.1916 г. войски от Варненския укрепен пункт под командването на ген. Т. Кантарджиев освобождават града от румънска окупация. През следващите три дни те отбраняват Добрич от неколкократно превъзхождащите ги в числено отношение руски и румънски войски. Рещаваща за хода на битката се оказва намесата на конната дивизия на ген. Ив. Колев. Боевете при Добрич остават в аналите на българската военна история като първият сблъсък между български и руски войски след Освобождението. Наред с овладяването на Тутраканската крепост на 6.09.1916 г. Добричката епопея е една от първите внушителни победи на Трета българска армия, постигната още в началото на военните действия срещу Румъния.

След приключване на тридневните боеве, по нареждане на ген. Кантарджиев и по инициатива на добричките граждани е устроена траурна церемония за погребване на всички загинали. Над 3500 български, румънски, руски и сръбски воини са положени в братски или единични гробове с дървени кръстове и надписи с имената и съответните звания. След пренасянето на фронтовата линия в Северна Добруджа през есента на 1916 г. в добричкото военно гробище продължават да се погребват загиналите в сраженията. Тук се полагат тленните останки на висши български офицери, сред които са и полк. А. Дяков, полк. Й. Иванов, полк. Н. Свещаров, поручик Н. Чунчев и др. В гробището се погребват също немски и турски войници, съюзници на българската армия.

Още на 8.09.1916 г. група родолюбиви граждани учредяват граждански “Комитет на свободата”. Той си поставя за цел да се грижи за военното гробище. Комитетът започва акция за събирането на парични средства за изграждане на “Къща-музей на славата” в чест на героите, дали живота си за свободата на Добруджа. Повторната румънска окупация осуетява реализирането на тази идея. През 1921 г. със събраните средства се изгражда параклисът костница “Св. Архангел Михаил”, иконографисан от известния добрички живописец Н. Тахтунов. По същото време дървените кръстове се заменят с бетонни, оформят се алеи, построяват се ограда и портални помещения. Създава се и Летописна книга. В годините на румънското владичество в Ю. Добруджа (1919 – 1940 г.), въпреки някои опити на властите да “румънизират” гробището, то си остава българска светиня.

Уникалността му се състои в това, че в гробището са погребани воини от различни вероизповедания и националности.

След възвръщането на Южна Добруджа към България през 1940 г. Военното гробище се превръща в център на множество родолюбиви инициативи, чествания и церемонии. То се посещава от всички официални гости на града. Грижата за поддръжката на гробището се поема от тогавашното Министерство на войната, под чието ведомство остава до началото на 50-те години на ХХ в.

През 1976 г. Военно гробище е обявено за паметник на културата. Днес то е един от музейни обекти в гр. Добрич.

През 2003 г. във връзка с честване на 50-годишния юбилей на Исторически музей – Добрич, във Военно гробище – музей бе открита експозицията “Добричката епопея – 1916 г.” и бе създадена Паметна алея на знамената с флагове на държавите, участвали в боевете за нашия град през Първата световна война (България, Германия, Румъния, Русия, Сърбия, Турция). Във връзка с честването на 90-годишнината на Добричката епопея пред паметната алея на знамената бе запален и вечен огън. I БГНЕС