Проучване, публикувано в Nature, предоставя нова дългосрочна картина на температурите на океанската повърхност, които са причина за избелването на коралите. То показва, че скорошното затопляне на океанската повърхност е безпрецедентно в сравнение с последните 400 години. То също потвърждава, че вината за това е на хората.

Резултатите са отрезвяващо потвърждение, че глобалното затопляне – причинено от човешката дейност – ще продължи да уврежда Големия бариерен риф.

Надеждата обаче не е изгубена. Но трябва да се изправим пред една жестока истина: ако човечеството не се отклони от сегашния си курс, нашето поколение вероятно ще стане свидетел на гибелта на едно от най-големите чудеса на Земята. 

Големият бариерен риф е най-обширната система от коралови рифове на Земята. Тя е дом на феноменално биоразнообразие, включително на повече от 400 вида корали, 1500 вида риби и 4000 вида мекотели, както и на застрашени костенурки и дюгони.

Въпреки това масовото избелване на корали през последните три десетилетия има сериозни последици за рифа. Избелването се случва, когато коралите са подложени на такъв топлинен стрес, че изхвърлят малките организми, живеещи в тъканите им. Тези организми придават на коралите част от цвета им и подпомагат техния метаболизъм.

При леки случаи на избелване коралите могат да се възстановят. При последните събития обаче много корали загинаха.

Големият бариерен риф е претърпял 5 масови избелвания през последните 9 лета. Това аномалия ли е, или е в рамките на естествената променливост, която рифът е преживял през предишните векове. 

Проучването има за цел да даде отговор на този въпрос.

Самият корал може да ни каже какво се е случило в миналото. 

Докато коралите растат, химическия състав на скелета им отразява условията в океана по това време, включително температурата му. По-специално големите корали с форма на камък, известни като Porites, могат да живеят векове и са отлични летописци на миналото.

Проучването цели да разбере как температурите на повърхността на Коралово море, което включва рифа, са се променяли през последните 4 века. То се фокусира върху периода януари-март, най-топлите 3 месеца на рифа.

Изследователи събраха мрежа от висококачествени, непрекъснати записи на корали от региона. Тези записи бяха анализирани от учени, занимаващи се с климата на коралите, и се състоят от хиляди измервания от корали Porites от целия западен тропически Тихи океан.

 
Въз основа на тези записи могат да бъдат реконструирани средните температури на повърхността на Коралово море от 1961 до 1995 г. и да бъдат съпоставени със съвременните температурни записи от 1900 до 2024 г. Общият резултат беше тревожен.

От 1960 до 2024 г. се наблюдава средногодишно лятно затопляне от 0,12 °C за десетилетие.
А средните температури на морската повърхност за 2016, 2017, 2020, 2022 и 2024 г. бяха пет от шестте най-топли за региона от четири века насам.

Следващата стъпка беше да се провери до каква степен повишените температури в Коралово море могат да се обяснят с човешкото влияние.

За тази цел учените използваха публикувани компютърни модели на симулации на климата на Земята – както с, така и без човешко влияние, включително парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива.
Без човешко влияние температурите на повърхността на Коралово море през периода януари-март остават относително постоянни от 1900 г. насам. Ако се добави и човешкото въздействие, регионът се затопля стабилно в началото на 1900 г., а след 1960 г. – бързо.

Накратко: без глобалното затопляне, причинено от човека, много високите температури на морето през последните години биха били практически невъзможни. Това показва анализа, използващ най-добрите световни климатични модели.  

Има и по-лоши новини. Последните климатични прогнози ни насочват към засилване на затоплянето, дори когато се отчитат международните ангажименти за намаляване на емисиите. Това излага рифа на риск от почти ежегодно избелване на коралите.

Повторното избелване на коралите вероятно ще бъде катастрофално за Големия бариерен риф, тъй като намалява шансовете на коралите да се възстановят между отделните избелвания.

Дори ако глобалното затопляне се задържи под целта на Парижкото споразумение от 1,5 °C над прединдустриалните температури, 70-90 % от коралите по света могат да бъдат загубени.

Австралийското правителство има решаваща роля в управлението на заплахите за Големия бариерен риф. Опустошението е в техния заден двор, под тяхно наблюдение.

Но това, което се случва в Големия бариерен риф, трябва да бъде и международен сигнал за тревога. Четвъртото масово избелване на корали се случи тази година. Големият бариерен риф не е единственият, който е изложен на риск.

Всяка част от градуса на затопляне, която бъде избегната, дава повече надежди за коралните рифове. Ето защо светът трябва да продължи да се фокусира върху амбициозни действия за намаляване на емисиите на парникови газове.

Целите за намаляване на емисиите трябва да бъдат постигнати като минимум. Решенията са налице и лидерите трябва да ги приложат.

Бъдещето на една от най-забележителните екосистеми на Земята зависи от всички нас. | БГНЕС