При иск за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука или професионално заболяване, съдът не намалява определената по справедливост сума с полученото от общественото осигуряване. Това прие Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение, пише съдебният портал lex.bg.

То е подписано с особено мнение от 21 върховни съдии, включително и от ръководителя на колегията Мими Фурнаджиева.

Приетият от мнозинството диспозитив на тълкувателното решение гласи: „Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл.200, ал.3 КТ“. Преди да се заемат с отговора на въпроса дали обезщетението за претърпените болки и страдания от трудова злополука или професионално заболяване следва да се намалява със сумите получени от системата на социалното осигуряване, върховните съдии разясняват вида и характера на тези плащания.

Те напомнят, че системата на социалното осигуряване е един от способите за осигуряване на издръжка на работника и членовете на семейството му при невъзможност той да го направи вследствие на настъпилия осигурен риск. „Плащанията на обезщетенията и паричните помощи по социалното осигуряване при трудова злополука и професионално заболяване се припокриват с част от имуществените вреди, за които работодателят дължи обезщетение при трудова злополука или професионално заболяване, а именно за пропуснатите ползи (нереализирано трудово възнаграждение) и за претърпени вреди (за належащ медицински преглед, за изследване и/или лечение, за санаторно-курортно лечение, а също така и за парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането)“, посочва ВКС и подчертава, че плащанията от НОИ не покриват пълния размер на имуществените вреди и за него работникът може да предяви иск срещу работодателя.

След това в решението се изследва развитието на уредбата на имуществената отговорност на работодателя при трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна или трайна неработоспособност, или смърт на работника или служителя. И се подчертава, че още преди почти 60 години с ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане – претърпени вреди, пропуснати ползи и неимуществени вреди.

А в т.2 и т.3 от Постановлението е прието, че обезщетението за пропуснати ползи се формира като разликата между дохода, който работникът или служителят би получил, ако работеше и получената пенсия поради инвалидност или обезщетение за временна нетрудоспособност. Не е предвидено приспадането на пенсията и обезщетението за временна нетрудоспособност от обезщетението за претърпените вреди и за неимуществените такива.

ВКС подчертава, че плащането от осигурителния орган се дължи безусловно при осъществяването на осигурения риск. „Не трябва обаче да има плащане на едни и същи вреди от осигурителния орган и от работодателя, тъй като би се стигнало до неоснователно обогатяване на пострадалото лице. Затова отговорността на работодателя за тези вреди е допълнителна – доколкото тези вреди не са обезщетени по реда на социалното осигуряване, което следва изрично от разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ“, пишат върховните съдии

Те сочат, че чл.200, ал.3 КТ не урежда в трудовото право различни вреди от тези в останалите отрасли на правото. „Същевременно в чл.200 – чл.202 КТ не се съдържат правила за определяне на дължимите се за всяка отделна вреда обезщетения, поради което по силата на чл.212 КТ ще трябва да намерят приложение правилата на общия граждански закон. Обезщетението за неимуществени вреди ще трябва да бъде определено по реда на чл.52 ЗЗД, за който обстоятелствата, за който е заплатено обезщетение от социалното осигуряване, са неотносими. Затова тези плащания не могат да се отразят на размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди, а същевременно с това не могат и да бъдат приспаднати от него при спазването на общите правила, тъй като обезщетяват различни вреди. Подобно приспадане би означавало работникът или служителят да не получи пълно обезщетение за претърпените от него вреди“, заявяват върховните съдии.

ВКС изрично подчертава, че обезщетенията за различните видове вреди са различни вземания и всяко от тях може да се предяви с отделен иск. А когато това става с една искова молба, е налице обективно съединяване на искове, всеки от които трябва да бъде посочен както по основание, така и по размер. „От разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ обаче не може да бъде извлечено задължение за работника или служителя да предяви претенциите си за обезщетение с една искова молба. Подобно задължение би поставило работника или служителя в по-неблагоприятно положение от това на останалите лица, имащи право да претендират обезщетение за претърпени вреди на друго основание. Същото би противоречало и на смисъла на уредбата на чл.200 – чл.202 КТ, която цели да даде по-голяма защита на работника или служителя от тази при договорната отговорност и от отговорността за непозволено увреждане, като въведе по-строги изисквания към работодателя“, пише съдът.

В тълкувателното решение се напомня, че приспадане може да е има само ако обезщетението е за едни и същи вреди. И се заявява: „В случай, че при предявен иск за неимуществени вреди от дължимото се обезщетение бъде приспаднато полученото от социалното осигуряване, то от една страна работникът или служителят няма да получат пълно обезщетение за всички претърпени вреди, а от друга ще бъдат принудени да предявят нов иск срещу работодателя за пропуснати ползи, при съществуваща опасност давностният срок за него да е изтекъл“.

Както стана ясно, 21 върховни съдии не са съгласни с възприетото виждане от мнозинството в Гражданската колегия. Те са Велислав Павков, Десислава Попколева, Ерик Василев, Мария Христова, Марио Първанов, Боян Цонев, Веска Райчева, Гергана Никова, Яна Вълдобрева, Даниела Стоянова, Бонка Дечева, Невин Шакирова, Диана Коледжикова, Маргарита Георгиева, Филип Владимиров, Майя Русева, Жива Декова, Здравка Първанова, Геника Михайлова, Снежанка Николова и Мими Фурнаджиева.

Тяхната позиция е точно обратната – че обезщетенията и пенсиите, изплатени от общественото осигуряване, трябва да бъдат приспаднати от определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди. | БГНЕС