Голяма част от случаите на глаукома са сред най-честите причини за слепота в света. Заболяването бавно уврежда зрителния нерв – нервът, който пренася зрителната информация от окото към мозъка. Когато този нерв бъде увреден, зрението постепенно отслабва. Много хора не забелязват проблема в ранните стадии, тъй като загубата на зрение обикновено настъпва бавно и без болка. Когато се появят симптоми, увреждането често вече е сериозно и необратимо. Поради тази причина глаукомата е причина за трайна загуба на зрение при милиони хора по света.

Повечето случаи на глаукома са свързани с повишено вътреочно налягане. Окото постоянно произвежда течност, която трябва да се оттича правилно. Когато дренажната система не функционира добре, налягането може да се повиши. С течение на времето това налягане може да увреди зрителния нерв. В продължение на десетилетия лечението на глаукома се е съсредоточавало основно върху намаляване на това налягане. Обикновено лекарите предписват капки за очи, лазерна терапия или хирургична намеса, за да понижат налягането и да предпазят нерва. Въпреки това тези терапии не действат еднакво добре при всички пациенти. При някои хора загубата на зрение продължава дори когато очното налягане е добре контролирано. Поради това учените търсят други фактори, които могат да допринасят за развитието на заболяването, както и нови начини за забавяне на неговото прогресиране.

Изследователски екип от Каролинския институт в Швеция изследва различно обяснение за заболяването. Вместо да се фокусират само върху очното налягане, учените изучават метаболизма на ретината.

Изследователите се интересуват особено от веществото хомоцистеин. Хомоцистеинът е естествен химичен компонент в организма, който участва в нормалния метаболизъм. По-ранни проучвания предполагат, че високите му нива могат да бъдат свързани с глаукома и евентуално да увреждат нервните клетки. Затова учените проверяват дали той наистина играе пряка роля в развитието на заболяването.

За целта екипът провежда серия от експерименти. Те изследват плъхове с глаукома и повишават нивата на хомоцистеин в организма им, за да проверят дали заболяването се влошава. Изненадващо, по-високите нива не правят глаукомата по-тежка, което предполага, че хомоцистеинът вероятно не е причинител на заболяването. Учените анализират и данни от пациенти с глаукома. Те проверяват дали хората с по-високи нива на хомоцистеин в кръвта развиват по-бързо заболяването. Резултатите отново не показват ясна връзка между хомоцистеина и влошаването на глаукомата.

Тези открития водят учените до различно заключение. Вместо да бъде причина за глаукомата, хомоцистеинът може да бъде само индикатор за други процеси в окото. Екипът започва да подозира, че истинският проблем може да е свързан с начина, по който ретината използва определени витамини, подпомагащи метаболизма. При по-задълбочено изследване на ретината учените откриват признаци, че тъканта не обработва витамините правилно. Този проблем изглежда забавя важни метаболитни процеси в ретината.

Когато метаболизмът се забави, клетките отслабват и стават по-уязвими към увреждане. При глаукома тази слабост може да направи зрителния нерв по-склонен към дегенерация. Въз основа на тази идея учените задават важен въпрос: ако ретината има затруднения да използва определени витамини, може ли допълнителният прием на витамини да възстанови нормалния метаболизъм и да предпази нерва?

Д-р Джеймс Трибъл, съавтор на изследването, обяснява, че промените в нивата на хомоцистеин може да отразяват загуба на витаминозависима метаболитна активност в ретината. Възстановяването на тези витамини може да помогне на ретината да възстанови нормалната си функция.

Тъй като резултатите са много обещаващи в лабораторните изследвания, учените вече започват да тестват лечението при хора. Клинично изпитване е стартирано в Стокхолм. Ако клиничното изпитване потвърди ползите, наблюдавани при животните, откритието може да промени подхода към лечението на глаукома. Вместо да се фокусират само върху понижаването на очното налягане, бъдещите терапии може да се насочат и към защита на ретината и зрителния нерв чрез подобряване на метаболитното им здраве.|БГНЕС