Вера Недкова – аристократката на българското изобразително изкуство

Любопитен и не много познат факт е, че Вера Недкова пише писмо на баща си (1931 г.), когато е за кратко в България, за да го помоли да подпомогне нея и нейния престой в рая на изкуството Флоренция, Италия.

Вера Недкова е родена през 1906 г. в Скопие в семейството на дипломата Тодор Недков, един от създателите на Ротари клуб в България. 

В детските си години учи и живее в Будапеща, Берн, Букурещ. Има брат, който живее и работи до смъртта си във Виена и сестра, която се връща да живее в България. 

Вера Недкова учи във Виенската художествена академия, където неин преподавател е проф. Карл Щерер. По-късно специализира реставрация при проф. Робърт Маурер. „При тях, тя се сдобива с една заострена дисциплина, която впоследствие й носи силна мотивация да продължава да се развива в изкуството“, заяви пред БГНЕС Диана Драганова-Щир, уредник на Музея на Вера Недкова.

Любопитен и не много познат факт е, че Вера Недкова пише писмо на баща си (1931 г.), когато е за кратко в България, за да го помоли да подпомогне нея и нейния престой в рая на изкуството Флоренция, Италия. Там тя прекарва 9 месеца и твори, докато изучава творчеството на Джото, Мазачо, Пиеро дела Франческа, живописните гиганти в епохите преди Ренесанса, Ренесанса и ранната италианска животопис. 

Точно, там тя се запознава и с любовта на живота си Силвано Боцолини, с когото поддържат връзка до смъртта на Вера. Силно повлиян от нея Силвано също започва да рисува и става художник. 

Високото ниво на образование и начинът на живот на Вера Недкова, общуването с хора като Рихард Щраус, Роберт Музил и др. са допринесло за развитието й, но за и обрата в нейното творчество, след завръщането й в България. 

Прибирайки се у нас през 1934 г., художничката рязко променя стила си на рисуване. Коренно различен от досегашния й академичен поглед, Вера Недкова се отваря емоционално с употребата на цветове, багри, различни ежедневни сцени от града, природата и разбира се запомнящите й се автопортрети, които в днешно време са причина за повечето изложби в нейната къща.

Тя става член на Дружеството на новите художници и започва да твори с нов стил и да участва в повечето големи изложби и биеналета у нас и в Европа. Вера Недкова участва и в проекти като консервация на стенописите в скалната църква в с. Иваново, Русенско, представлява България на европейската сцена със собственото си творчество. 

Художничката е имала афинитет и към музиката, за кратко я е изучавала. Превес обаче взима изобразителното изкуство, като тя никога не изоставя интереса си към музиката.

През 1995 г. Вера Недкова завещава всичко, което притежава на българската държава в лицето на Национална художествена галерия в София. Това са над 1000 творби (рисунки, картини и автопортрети), апартаментът на ул. „11 Август“ и всичките си вещи и книги. 

Волята й е нейният апартамент и изкуството да служат в памет на семейството й, на българската култура в широк спектър и на значимостта към самосъзнанието на народа и държавата ни. Умира на 7 юли 1996 г. на деветдесет години. 

През 2005 г. музеят в дома на Вера Недкова е официално открит. Мисията му е да популяризира пространството като място за срещи, беседи за ученици и студенти, пространство за изложби със смисъл и обвързани с художничката, както и нейното творчество.  Музеят е редовно посещаван от студенти на Музикалното училище и Художествена академия.

През 2019 г. стартира инициативата на НХГ „В дома на Вера Недкова“. Целта на изложбените експозиции е да съчетават многоженството автопортрети на Вера Недкова заедно със художничките, които представят свои работи. Тази идея позволява на посетители, не само от художествените кръгове, да си припомнят творчеството и наследството на Вера Недкова, но и на всеки друг посетител да види, вникне и разбере личността и работата на една от най-знатните ни художнички от миналия век.  

„Програмата е дала възможност на артисти като Калия Калъчева, Деница Бонева, Яна Лозева, Леда Старчева, Яна Лозева, Ала Георгиева, Надежда Олег Ляхова, да покажат творчеството си пред публика, но и да оставят следа в къщата музей, каквото е било и желанието на Вера“, разказа Диана Драганова-Щир.

Вера Недкова, като личност, мощ на женския интелект и творчески потенциал е успяла неоспоримо да използва и осъществи този потенциал през времена на ново начало, война, несигурност, но и ясно да заяви себе си по непретенциозен начин. 

Вера Недкова е пример за стойностно изкуство и човек във времена, когато ценностите избледняват. І БГНЕС

 

Последвайте ни и в google news бутон