„България има славна история“ е изречение, което отдавна е станало клише. Част от обществото е прегърнала спомените от миналото, опитвайки се да избяга от недотам славното настояще. Други пък неглижират ползата от изучаване на миналото и смятат, че историята не бива да формира съвременните отношения вътре в нацията и между различните нации.

А как подхождат съседите ни към историческата памет и познание? Споменаването на думите „съседи“ и „история“ неизбежно тласка съзнанието на българина към Северна Македония. Настоящият разказ обаче ни отвежда на юг край бреговете на Егейско море, из улиците на Солун. Там, съвсем близо до Бялата кула и статуята на Александър Велики се издига паметник, който, ако съдим по местоположението му, явно е доста важен за гръцката история. Върху паметника е издълбан цитат: „Ако спасим Македония, ще спасим и себе си“.

Е, очевидно темата отново е Македония, или по-точно въоръжената гръцка пропаганда там след Илинденското въстание. Паметникът е на Йон Драгумис – име, което вероятно звучи съвършено непознато за повечето българи, но всъщност принадлежи на един от най-големите българомразци. Драгумис е идеологът на гръцката въоръжена пропаганда, водена срещу ВМРО и българската Екзархия в Македония. Може би най-описателни за идеологията на т.нар. „андарти“ са думите на един от главатарите им – Павлос Мелас (чиято сестра е женена за Драгумис): „Българин да не остане!“.

Самият Драгумис е автор на книгата „Кръв и мъченици на герои“, в която разгръща омразата си към българщината. Според автора византийският император Василий Втори не е трябвало да ослепява самуиловите войни, а да ги убие, защото така е щяло да има 15 000 българи по-малко. За новата борба на  гърците срещу българите в Македония, Драгумис смята, че както Василий е  преследвал българите, така и съвременните „византийци“ трябва го правят.

Явно омразата към българите е бил критерият, според който Драгумис е подбирал интимните си партньори. Женен за сестрата на Мелас, той има любовна афера с писателката Пинелопи Делта, която е известна с романите си „По времето на Българоубиеца“ и „В тайните на блатото“. Заглавието на първия роман говори красноречиво за съдържанието му. „В тайните на блатото“ се отнася за сраженията на андартите с войводата на ВМРО Апостол Петков в Ениджевардарското езеро. Струва си да се отбележи, че правнук на Делта е бившият премиер и външен министър на  Гърция Андонис Самарас, известен с противопоставянето си на признаването на Република Македония след отделянето ѝ от Югославия.  

Освен Мелас, друг съучастник на Драгумис в организираната борба срещу ВМРО е гръцкият владика в Костур Германос Каравангелис. По времето, когато османските войски потушават Илинденското въстание, Каравангелис придружава аскера и наблюдава с удоволствие опожаряването на българските села. Коварният грък се възползва от насилията над екзархийските села и ги увещава, че ако се присъединят към лоното на Гръцката патриаршия ще се застъпи за тях пред турците и ще спаси домовете им от огъня. Владиката плаща 50  турски лири на ренегата Коте Христов да убие войводата Лазар Поптрайков. Може би най-пъкленото дело на Каравангелис остава кървавата сватба в село Зелениче – леринско. На 13 октомври 1904 г. е убит Мелас, след като хитри българи подшушват на турски аскер, че четата на легендарния войвода на ВМРО Митре Влаха е в село Статица. Всъщност българите издават не Митре, а четата на Мелас, която е напълно унищожена заедно със своя лидер.

Каравангелис и андартите са жадни за отмъщение и гръцкият митрополит предлага на капитан Евтимиос Каудис да нападне село Зелениче. Атаката е осъществена на 13 ноември, като в същия момент един от жителите на селото се жени. Гърците обаче не проявяват милост и нападат празнуващите, убивайки общо 13 души, сред които и младоженецът.  

Удивително е как съвременна Гърция издига паметник на човек, открито проповядващ геноцид на македонските българи. Какво послание изпраща Атина с този паметник? Изглежда, че Гърция отказва да скъса с идеята, че е наследник на Източната Римска империя. Както Белград не се отказва от своята идея за Велика Сърбия, така и Гърция упорито поддържа пламъка на своята „Мегали идея“.  

Недопустимо е държава-членка на ЕС и НАТО да издига паметник, символизиращ омразата към българския народ, който също е част от тези два съюза. Недопустимо е също отношението към историческата памет в България. Малцина са онези, извън кръга на професионалните историци, които знаят за Апостол Петков, Митре Влаха, Лука Иванов и тяхната борба срещу гръцката асимилационна политика в Македония. И докато тънем в невежество, „съюзническа“ армия марширува край паметника на човек, който се е прекланял пред делото на Василий Българоубиеца. | БГНЕС 

------ 

Велислав Илиев, редактор в Международния отдел на БГНЕС