Евангелие от Лука 22: 47

Евангелие от Йоан 18: 4 – 13

ЗАЛАВЯНЕТО НА ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС

Докато още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Юда, който се приближи до Иисус, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е. А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите? Отговориха Му: Иисус Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше Юда, който Го предаваше. И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисус Назорея. Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат; за да се сбъдне словото, казано от Него: „от ония, които си Ми дал, никого не погубих.“

А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх. Но Иисус рече на Петър: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?

Тогава четата и хилядникът, и слугите юдейски хванаха Иисус и Го вързаха, и отведоха Го първо при Ана; защото той беше тъст на Каиафа, който през същата година беше първосвещеник.

Евангелие от Марк 14: 53 – 56, 60 - 72

СЪДЪТ В ДОМА НА КАИАФА. ОТРИЧАНЕТО НА ПЕТЪР

И доведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници. Петър Го следваше отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня. А първосвещеникът и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го умъртвят; и не намираха. Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, ала тези свидетелства не бяха еднакви. Тогава първосвещеникът застана насред и попита Иисус: нищо ли не отговаряш? Но Той мълчеше. Какво свидетелстват тия против Тебе? Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли Си Христос, Синът на Благословения? Иисус му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човешки да седи отдясно на Силата и да идва на небесни облаци. Тогава първосвещеникът като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме повече от свидетели? Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт.

И някои започнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: познай! И слугите Му удряха плесници.

Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника и като видя Петър да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисус Назорееца. Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в предния двор; и петел пропя. Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, които стояха там: този е от тях. А той пак се отрече. След малко тия, които стояха на двора, пак почнаха да говорят на Петър: наистина, от тях си; защото си галилеец и говорът ти прилича на галилейския. И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите. Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисус: преди още петел два пъти да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.

Евангелие от Матей 27: 1 – 2

Евангелие от Лука 23: 2

Евангелие от Йоан 18: 31 – 38

Евангелие от Лука 23: 5 – 9; 13 – 25

Евангелие от Матей 27: 19

Евангелие от Марк 15: 11 – 14

Евангелие от Матей 27: 24 – 26

Евангелие от Матей 27: 3 - 10

СЪДЪТ НА ПИЛАТ. КРАЯТ НА ЮДА

А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание срещу Иисус, за да Го убият; и като Го вързаха, отведоха Го при управителя Понтий Пилат. И почнаха да Го обвиняват, като казваха: намерихме Този, че развратява народа ни и забранява да се дава на кесаря данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар. Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Юдеите му рекоха: на нас не ни е позволено да убием никого; за да се сбъдне думата на Иисус, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.

Тогава Пилат пак влезе в преторията* и повика Иисус и Му рече: Ти ли си Юдейският Цар? Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене? Пилат рече: та аз юдеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците те предадоха на мене; какво си сторил? Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят; ако беше царството Ми от този свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на юдеите; но сега царството Ми не е оттук. А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за Истината; всеки, който е от Истината, слуша гласа Ми. Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при юдеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него.

Но те настояваха, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Юдея, започвайки от Галилея дотук. Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец? И като узна, че Той е подвластен на Ирод*, изпрати Го при него, който през тия дни беше също в Йерусалим. А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него и се надяваше да види някое чудо да стане от Него, и Му задаваше много въпроси, но Той нищо не му отговаряше. Но Ирод с войниците си като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилат.

А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа, каза им: доведохте ми този Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас и не намерих у Този Човек никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате; но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил; и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна. А той трябваше за празника да им пусне един затворник. Но целият народ закрещя: премахни Този! а пусни Варава*. А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство. Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисус. Но те крещяха: разпни Го, разпни! Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Този? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна. Но те настояваха с голям вик да бъде разпънат; и викът техен и този на първосвещениците надделя. И Пилат реши да бъде според както искат те, и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисус предаде на волята им. Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Този Праведник, защото днес насън много пострадах за Него. Пилат като видя, че нищо не помага, а смутът се усилва, взе вода, та уми ръцете си пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Този Праведник; вие му мислете. И целият народ отговори: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни. Тогава им пусна Варава, а Иисус бичува и Го предаде на разпятие.

Тогава Юда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите, като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: какво ни е грижа? Ти му мисли. И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси. Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се слагат в църковния ковчег, защото са цена за кръв. И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват там странници; затова и до днес тя се нарича кръвна нива; тогава се сбъдна реченото чрез пророк Еремия, който казва: „и взеха трийсетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви, и дадоха ги за грънчаревата нива, както им заповяда Господ.“

Претория се нарича жилището, където прокураторът живее и съди провинилите се. Пилат е живеел постоянно в града Кесария. По време на Съда над Христос и поради това, че е приближавал един от най-големите празници на евреите – Пасха, - той временно е пребивавал в Йерусалим, в двореца, построен от Ирод Велики.

Ирод Антипа е прокураторът на Галилея, при когото Пилат Го изпраща да бъде съден, тъй като Господ Иисус Христос е роден в неговата провинция. Заради кръвожадността и коварството му евангелист Лука свидетелства, че Христос го е наричал „лисица“.

Варава някои изследователи приемат, че е син на известен равин, защото обръщението „ава“ в името на разбойника, свидетелства за родствената му връзка с уважаван от евреите учител.

Юда Искариотски е един от дванайсетте апостоли. Най-разпространената и утвърдила се сред библеистите версия е, че второто му име обозначава родното му място – Кариот, намиращо се в земите на Юдиното коляно. Вероятно, когато е бил призван за апостол, Юда е бил уважавана личност, за да му бъде възложено задължението да пази парите на апостолската общност. Евангелският текст ни го описва като практичен и недотам откровен човек – както съжалява за мирото, че с парите от продажбата му са могли да се нахранят бедните, така никога не нарича Иисус Христос Господ за разлика от другите апостоли. В подкрепа на казаното е и факта, че Юда не се разкайва за предателството си, а сам себе си осъжда като се обесва, след като разбира Кого е предал. Остава открит въпросът за заплащането на предателството, защото трийсет сребърника са твърде ниска цена и за тогава. Следователно, допустимо е, че Юда предава Христос не за пари, а поради други причини.

Обяснение: от евангелските разкази се разбира, че Христос на три пъти е изправян на съд: пред синедриона, пред Ирод Антипа и пред Пилат Понтийски.

Евангелие от Матей 27: 27 – 32

Евангелие от Лука 23: 26 - 33

Евангелие от Марк 15: 25

Евангелие от Йоан 19: 19 - 24

Евангелие от Лука 23: 34

Евангелие от Йоан 19: 25 – 27

Евангелие от Матей 27: 39 – 43

Евангелие от Йоан 19: 28 – 29

Евангелие от Матей 27: 45 – 54

Евангелие от Йоан 19: 31 - 37

РАЗПЯТИЕ НА ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС

Войниците на управителя взеха Иисус в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници и като Го съблякоха, облякоха Му багреница*; и сплетоха венец от тръни*, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст*; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и казваха: радвай се, Царю Юдейски! И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата. И като се наситиха да Му се присмиват, съблякоха Му багреницата, облякоха Му новите дрехи и Го поведоха на разпятие. И когато Го поведоха, уловиха някой си Симон Киренеец*, който си идеше от нива и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисус.

А след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. А Иисус като се обърна към тях, рече: дъщери Йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си, понеже ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни и на утроби неродили, и на гърди некърмили! Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! И на хълмите: затрупайте ни! Защото, ако това правят със зеленото дърво, то какво ще бъде със сухото*?

Водеха и двама разбойници, за да бъдат погубени с Него. И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота*, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво*. Беше третият час и Го разпнаха. А Пилат написа и надпис и го постави на Кръста*. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Юдейски*. Този надпис четоха мнозина от юдеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе на еврейски, гръцки и латински. А първосвещениците казваха на Пилат: недей писа Цар Юдейски, поради това, че Той казва: Цар Юдейски съм. Пилат отговори: каквото писах, писах.

Войниците пък, като разпнаха Иисус, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник и хитона*. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу. Тогава рекоха помежду си: да го не раздираме, а хвърлим за него жребий чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие“. Тъй направиха войниците. А Иисус говореше: Отче! Прости им, понеже не знаят какво правят.

При кръста на Иисус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова*, и Мария Магдалина*. А Иисус като видя майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра при себе си.

А минувачите Го хулеха като клатеха глава и казваха: Ти, Който разрушаваш храма и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божи, слез от кръста! Също и първосвещениците заедно с книжниците и фарисеите се присмиваха: други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста и ще повярваме в Него; надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божи съм. Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас. А другият като заговори, мъмреше този и казваше: та и от Бога ли не се боиш ти, когато и сам си осъден на същото. А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Този нищо лошо не е сторил. И казваше на Иисус: спомни си за мене, Господи, когато идеш в Царството Си! И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая.

След това Иисус като знаеше, че вече всичко е свършено, за да се сбъдне Писанието, рече: жаден съм. Там имаше съд, пълен с оцет*. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му.

А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? , сиреч Боже Мой! Боже Мой! Защо си Ме оставил? Някои от стоящите там, като чуха, казаха: Той вика Илия; а други пък: чакай да видим дали ще дойде Илия да Го избави. А Иисус като извика пак с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса* се раздра на две, отгоре до долу; и земята се потресе, и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха, и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха от гробовете подир Възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.

А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисус, като видяха земетресението и всичко останало, твърде много се уплашиха и казаха: наистина Божи Син е бил Тоя Човек! И понеже тогава беше петък, за да не останат телата върху кръста в събота ( защото събота беше велик ден – Пасха), помолиха Пилат да им пречупят пищялите* и да ги снемат. Тогава дойдоха войниците и пречупиха пищялите на първия, както и на другия, разпнати с Него. А когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха пищялите, но един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтече кръв и вода*.

И който видя, засвидетелства*, и свидетелството му е истинско и той знае, че говори истина, за да повярвате вие. Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „кост негова няма да се строши“. И пак друго Писание казва: „ще погледнат на Този, Когото прободоха“.

Багреница е специалната дреха, боядисана с много скъпата багрена боя и обличана само от човек с царско достойнство (вж статията „Пурпур“).

Венецът се поставя на главата, като знак за отличие, за почест. В древността се е плетял от клони и цветя, а по-късно е изработван от благороден метал и украсяван със скъпоценни камъни. В християнството венецът има няколко употреби: награда за човека, победил в себе си греха; знак за претърпяно мъченичество в името на вярата; символ на брачния съюз между мъж и жена при тайнството „брак“. В християнското изкуство, когато се изобразява Иисус Христос, венецът е знак за победата и триумфа Му като Цар и Съдия на света и човечеството. В текста „венец от тръни“ има подигравателно, унизяващо Го значение от страна на тълпата и войниците, но както казва по-горе Христос: „сега е ваше времето и властта на мрака“.

Тръст е едно от наименованията на блатното растение тръстика, с тънко и чупливо стебло. В случая тръстта е сложена в ръката на Христос подигравателно.

Симон Киренеец е последовател на Иисус Христос от еврейската общност на Киринея (днес град в Либия). Той се е ползвал с голямо уважение сред апостолите и особено го е почитал апостол Павел. След двете събития – Разпятието и Възкресението Христово – се пренесъл със семейството си да живее в Рим.

„ако това правят със зеленото дърво, то какво ще бъде със сухото?“ е израз, чрез който Господ Иисус Христос напомня за Себе Си, че Сам Той е източника на вечния живот, олицетворен от зеленото дърво, докато сухото дърво е знак за човешката временност и преходност.

Голгота, от евр. „череп, лобно място“, е мястото в Йерусалим, където Господ Иисус Христос е разпънат на Кръста. Представлявало е височина, където евреите са разпъвали на кръст престъпниците. Намирало се е зад крепостните стени на града, докато днес самото място и скалата, в която е бил побит Кръста, както и пещерата, послужила за гробница на тялото Христово, се намират в храмовия комплекс „Свето Възкресение Господне“ в центъра на Стария град Йерусалим и е мястото на най-великата и сърдечна почит в света (вж статията „Йерусалим“). Самият хълм Голгота има символно значение, защото според древното предание на същото място е погребан Адам и св. Епифаний Кипърски още през 4 в. пише, че“Христос е умил и очистил с кръвта Си костите на нашия праотец“.

Двамата разбойници са осъдените заедно с Христос на смърт чрез разпъване. Имената им са Дисмас и Гестас, но са останали в историята като благоразумния и безумния разбойник. Разкаянието на Благоразумния, сърдечната му молба Господ да го помене в Рая са израз на голямата надежда за избавление чрез искрена вяра в Христос като Бог на живи и мъртви.

Кръстът е широко разпространен символ още от най-дълбока древност. Според библеистите предобраз на Кръста в Стария Завет е Дървото на живота, израсло по средата на Рая (вж библейския текст, както и статията „Дърво на живота“). Кръстът Христов е „знамението на Сина Човечески“ (Мат. 24:30). Той е отличителен белег за вярата в разпънатия на Голгота Богочовек и за принадлежността ни към християнската Църква. Кръстът е символ на връхната точка в изкупителното дело на Спасителя. Чрез Кръстната смърт на Христос самата фигура на кръста бива осветена. Той е първият почитан свещен предмет и става обект на най-голямо преклонение още от началния етап на формиране на Църквата. През първите три века от раждането на християнството неговото честване от една страна е било тайно и недостъпно за езичниците, а от друга – имало е християни, които го изписвали върху челата си и така открито проповядвали вярата си в Иисус Христос. По време на гоненията знакът върху челата им в значителна степен „улеснявал“ римската власт да ги затваря в тъмница, публично да разкъсва телата им, да ги хвърля на зверовете за храна.

Голямата почит към Кръста Христов е свързана с имената на св. равноапостолен имп. Константин и на неговата майка – равноапостолна св. Елена. Свети Константин през време на своето управление извършва следните изключително важни за тържеството на християнството дела: издава Миланския едикт от 313 г., с който изповядването на християнството става равноправно на другите религии в границите на Римската империя, отваря пътя за нова политика на градеж, мир и ред в държавата. Константин е подкрепен от Божия знак-христограм с надпис “in hoc signo vinces“, лат. – „под този знак ти ще победиш“; организира провеждането на Никейския събор през 325 г., заедно със своята майка св. Елена разчистват Божи Гроб и построяват храма „Възкресение Христово“, основава нова християнска столица – Константинопол.

Най-ранни изображения на Кръста са открити върху надгробни плочи, датирани от 2 век, в гр. Палмира, дн. в Сирия. Изключителното значение на Кръста като спасителен и победен знак е отразено в няколкото посветени му празника в живота на Църквата:

- Въздвижение (издигане) на Светия Кръст, Кръстовден. Чества се на 14 септември и се счита за най-древен измежду празниците, посветени на Светия Кръст. Той е свързан с откриването от св. Елена на трите кръста в подножието на хълма Голгота, на дъсчицата с надписа над главата на Христос и гвоздеи (някои свидетелства говорят за 4, други - за 3). Заравянето на инструментите за измъчване близо до мястото на мъченията е юдейска практика и тя много е улеснила намирането на Кръста.

- Кръстопоклонна неделя. Чества се в третата неделя на Великия пост (св. Четиридесетница).

- Изнасяне на Светия Кръст. Чества се на 1 август и е свързан с две важни за Византийската империя събития: победата над арабите и избавлението през 542 г. на Константинопол от чумната епидемия.

„Иисус Назорей, Цар Юдейски“ - поставянето на плочка над главата на осъдения е част от съдебната практика на Римската империя. Върху нея се изписвало престъплението, заради което човекът е наказан. За да се спази тази практика, дъсчица с надпис е била поставена и над главата на Иисус Христос. Изписан е на три езика, защото: събитието Разпятие става в еврейска среда, гръцкият е езикът на администрацията в целия тогавашен свят, а латинският е езикът на римляните, владеещи по това време Палестина (вж библейския текст). Днес на иконните изображения на сцената „Разпятие Христово“ върху плочката, поставена над главата на Господ, надписът не е в цялост, а е съкратен – ΙΝRΙ.

„и взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла“ е израз, който може да се обясни така: хитонът е тъкана нацяло дреха, без шевове; съществува древен обичай войниците, изпълняващи присъдата, да си поделят дрехите на осъдените. В символичен смисъл изразът представя всеобхватността на учението и властта Христова, тъй като четирите дяла символизират четирите посоки на света, т.е. цялата вселена.

„изтъкан цял отгоре додолу“ е израз, който разкрива неразделимата природа на Христос – Божествена и човешка. Дрехата, нейното обличане и събличане, в древността има значението на скриване или пък разкриване на някаква тайна. Тук тази дреха, смъкната от Христовото тяло, по символичен начин открива истината за Неговата Богочовешка природа.

Мария Клеопова е сродница на св. Богородица, съпруга на Клеопа (вж и статията “Двамата мъже”) .

Мария Магдалина е една от жените, следвали Христос по пътя към Голгота. На нея се пада привилегията първа да види възкръсналия Христос. Второто име показва родното ѝ място – селището Магдала.

„стоящият там ученик“ е израз, написан от ев. Йоан за самия себе си. Сцената изобразява символичното „преминаване“ на синовния дълг за грижа към майката от страна на Христос към любимия Му ученик – Йоан. С подобен израз се срещаме и в края: „И който видя, засвидетелства“. Характерен похват на изложението на ев. Йоан Богослов е, че когато говори за себе си, никога не се назовава, както е и в случаите.

Оцетът се е използвал за притъпяване на жаждата у страдащите.

Пищял е наименование на двете кости, които свързват коляното с ходилото.

Евангелие от Йоан 19: 38 – 39

Евангелие от Матей 27: 59 - 60

Евангелие от Лука 23: 54 – 56

ПОЛАГАНЕ В ГРОБА ГОСПОДЕН

След това Йосиф от Ариматея* (ученик на Иисус, но таен), помоли Пилат да снеме тялото на Иисус и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото на Иисус. Дойде също и Никодим (който беше ходил нощем при Иисус) и донесе около сто литри смес от смирна* и алой*. А Йосиф като взе тялото, обви Го в чиста плащеница и го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък, върху вратата гробни, отиде си. Този ден беше петък и настъпваше вече събота. Там бяха и жените, дошли с Иисус от Галилея и видяха гроба и как беше положено тялото Му; и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта*.

Йосиф от Ариматея е бил богат и знатен член на синедриона, таен ученик на Христос. Той открито не се е противопоставил на присъдата над Учителя си, но привързаността си към Него е проявил, като е помолил Пилат сам да снеме тялото и да го погребе според еврейския обичай в гробницата, която бил приготвил за себе си.

Никодим също е бил член на синедриона и по-горе е описана срещата между него и Христос, след която той Му става последовател. Макар и да е защитавал Христос пред другите членове, не е могъл да предотврати осъждането Му. Открито обаче заявява привързаността към Христос, като взема участие в снемането на тялото и погребението Му.

„смес от смирна и алой“ е смес едновременно с хубав мирис, но поради съставките си служи и за запазване на тялото на починалия при балсамирането.

Гроб, изсечен в скалата е характерен начин на приготвяне на жилището на умрелите сред народите, живеещи в сухия климатичен пояс.

Починалите са ги погребвали в изсечени ниши в скалите и са прилагали метода на балсамирането заради бързите процеси на разлагане. Погребалните ниши се използвали многократно (вж и статията „Балсамиране“).

Превалям е стара дума със значение „отмествам, прекатурвам“, в случая – „затискам входа на гробната ниша“.

„според заповедта“ е израз, свързан със забраните, определени от еврейската религия за празника Пасха. /БГНЕС

----------------------

Соня Зафирова, философ. Текстът, който е предоставен специално на БГНЕС, е част от книгата „Христовата светлина просвещава всички“, която предстои да излезе.