Загубата е огромна, когато си отиват този тип личности като Ален Делон, които са определящи за конкретна епоха. Делон е от малкото хора, заедно с Жан-Пол Белмондо, които направиха значимо френското кино още като млади момчета с „Борсалино“ – един от знаковите филми, които остават във времето. Нека не забравяме, че родината на киното не е Америка, а Европа. Ален Делон е от хората, които осмисляха самото кино.

Това заяви пред БГНЕС художникът и скулптор Вежди Рашидов, след като френската кино легенда почина на 88 години.

Рашидов разказа хубавите си спомени от 1985 г., когато почти през ден ходи в кафене „Алма“ в Париж, докато живее във френската столица, а на съседната маса често стои актьорът Жан-Пол Белмондо – близък приятел и колега на Делон.

„Да стоиш до такава легенда на френското кино беше много приятно. Ален Делон беше „мъжкар и хубавец“, а Белмондо – „мъжкар и чаровник“. Двамата ще бъдат запомнени. По това време европейското кино се налагаше по света, а американското беше в зародиш. Нека не забравяме знакови имена, включително от Италия, като Ив Монтан, Лино Вентура, с който бях близък, Жерар Филип, Жан Габен, София Лорен, Марин Влади, Луи дьо Фюнес и куп други. Това са много значими личности, които формираха европейското кино“, каза Рашидов.

„Когато си отиват легенди от киното, театъра, класическите изкуства, музиката, това е загуба за света. Те имат значение не само за родните си държави, а за много по-широк кръг от общества и хора“, добави той.

Знакови думи, определящи за душевността на Ален Делон, са изречени от актьора пред години: „Някои обичат да купуват коли, аз обичам да купувам картини.“

„Ангелското лице“ на Франция ще бъде запомнен не само с лудата си любов към жените, но и към произведенията на изкуството, особено картините.

„Прекрасно е, че Ален Делон имаше отношение към изобразителното изкуство и беше колекционер. Това осмисля духа на културата и на Европа. Още от времената на Медичи във Флоренция, някои богати хора инвестират в колективни истерични игри, други в културата – Микеланджело, Леонардо. Времето оставя в историята онези, които са се обърнали към изкуството. Например, никога няма да бъдат съборени статуите на братя Евлоги и Христо Георгиев пред Софийски университет, защото те са инвестирали в този духовен български храм за поколения напред. Има неща, които сами се осмислят. При Делон е афинитетът към картините“, отбеляза Вежди Рашидов и допълни:

„Основното е неговата личност, неговото присъствие в артистичния свят. Как ще го запомня? Като един човек, заради когото обичах да гледам кино. Ще ми липсва като голям актьор, който беше необходим като духовно покритие, обогатяване и преживяване. Както и да го кажем, той ще липсва на европейското и световно кино. Нека не забравяме, че годините отминават, а хората си отиват. Светла памет на Ален Делон!“ | БГНЕС