Това заяви министър-председателят Андрей Пленкович на COP29 - срещата на върха на ООН за климата в Азербайджан, предаде ХИНА

"Финансовите ресурси за проблемите, свързани с климата, са важни, но още по-важно е да се действа сега", каза Пленкович.

Въглеродният отпечатък на Хърватия е далеч под средния за ЕС.

Проектите за зелен водород и геотермална енергия ще позволят на Хърватия да увеличи този дял до 42,5% през следващите пет години, обяви той. Пленкович подчерта големия потенциал на Хърватия за инвестиции в помпено-акумулиращи електроцентрали (ПАВЕЦ), които са форма на съхранение на чиста енергия.

Той заяви, че отказът от изкопаемите горива в полза на възобновяемата енергия е не само полезен за планетата и климата, но и икономическа необходимост, като се имат предвид предупрежденията на Международната агенция по енергетика за предстоящия пик на производството на петрол.

В настоящия политически сценарий на МАЕ спадът в производството на въглища започва около 2025 г., докато търсенето на нефт и газ достига своя връх към края на десетилетието.

Усилията на Хърватия доказаха, че икономическият растеж и отговорният подход към околната среда могат да съществуват едновременно. Въглеродният отпечатък на Хърватия е далеч под средния за Европейския съюз. От 193-те страни членки на ООН Хърватия се нарежда на осмо място по отношение на постигането на целите на ООН за устойчив растеж.| БГНЕС