Вашингтон и Анкара са близо до разрешаване на дългогодишния спор около санкциите, наложени след закупуването на руските системи за противовъздушна отбрана С-400.
Това заяви американският посланик в Турция Том Барак, предаде „Анадолската агенция“.
„Мисля, че скоро ще видим решение по въпроса със С-400. От гледна точка на моя шеф, връщането в програмата F-35 е приемливо“, каза Барак по време на Дипломатическия форум в Анталия.
Санкциите, наложени съгласно закона CAATSA, бяха въведени след придобиването на руската система през 2019 г., която според САЩ представлява риск за сигурността на НАТО и програмата за изтребителите F-35.
В изказването си Барак изрази съмнение относно ефективността на санкциите като инструмент на политика. „Санкциите, според мен, не работят. Засегнатите държави стават по-умни и намират начини да ги заобикалят“, каза той.
В резултат на кризата Турция беше изключена от програмата за съвместния изтребител F-35 и бяха наложени ограничения върху нейната агенция за отбранителни поръчки.
Барак, който зае поста си през май 2025 г., посочи, че отношенията между двата съюзника в НАТО се подобряват. Той открои напредъка в разговорите за отбранително сътрудничество, както и решението на Министерството на правосъдието на САЩ от март да постигне споразумение с турската държавна банка „Халкбанк“ по дългогодишно дело за нарушаване на санкциите срещу Иран.
„Президентът Тръмп и президентът Ердоган проведоха среща. „Халкбанк“ вече е наред. F-16 – отново преговаряме. Съюзът се възстановява“, заяви той.
Делото срещу „Халкбанк“ датира от 2019 г., когато американските прокурори обвиниха банката в измама, пране на пари и заговор за подпомагане на Иран да заобикаля санкциите чрез сложна схема за около 20 милиарда долара от приходи от петрол и газ.
Средствата са били прехвърляни през американската финансова система чрез фиктивни компании и прикрити транзакции, включително чрез измислени сделки с храни.
Съгласно споразумението от март банката се ангажира да не извършва транзакции в полза на Иран и да приеме наблюдение от независим контролен орган, който да гарантира спазването на санкциите и правилата срещу пране на пари. Ако тези условия бъдат изпълнени, обвиненията ще бъдат свалени. Споразумението не предвижда финансова санкция.
Барак неведнъж е повдигал въпроса за възможното връщане на Турция в програмата F-35. На конференция в Абу Даби в края на 2025 г. той заяви, че Анкара е отговорила на опасенията на Вашингтон относно оперативната съвместимост на С-400, тъй като системата не се използва активно. Въпреки това самото ѝ притежание остава основен източник на напрежение.
„Смятам, че тези въпроси ще бъдат решени в рамките на следващите четири до шест месеца“, каза посланикът, като на въпрос дали Турция се доближава до отказ от системата отговори: „Да“.
В отделно изявление в платформата Х Барак отбеляза, че диалогът между двете страни е станал по-конструктивен, благодарение на подобрените лични отношения между президента на САЩ Доналд Тръмп и турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
„Съгласно американското законодателство Турция не трябва нито да използва, нито да притежава системата С-400, за да се върне в програмата F-35“, подчерта Барак.
От изключването си през 2019 г. Анкара настоява за възстановяване на участието си, като твърди, че решението е било несправедливо. Въпросът отново е актуален на фона на подновени контакти за сътрудничество при изтребителите.
Всяка продажба на американска военна техника изисква одобрение от Конгреса, което дава значителна роля на законодателите, особено при изразените притеснения от Израел и Гърция относно евентуалното връщане на Турция в програмата.
Президентите Тръмп и Ердоган обсъдиха системата С-400 по време на срещата си в Белия дом през септември 2025 г., когато Тръмп намекна, че може да позволи на Турция да се върне в програмата F-35.
Сделката за С-400 е била на стойност около 2,5 милиарда долара и включва две батареи и над 120 ракети с голям обсег. Не е ясно дали Русия би изкупила системите обратно и дали Турция би се съгласила да ги продаде.
Пълното премахване на инфраструктурата на С-400 от Турция би премахнало основната пречка за връщането ѝ в програмата F-35 и би отворило възможност за придобиване на изтребители от пето поколение.
Преди изключването си Турция планираше да закупи 100 F-35A, а сега интересът ѝ е към 40 самолета. Паралелно страната развива собствен изтребител от пето поколение KAAN, който се очаква да влезе в експлоатация през 2028 г., както и води преговори за закупуване на Eurofighter Typhoon и американски F-16.
Съединените щати и Турция разполагат с двете най-големи армии в НАТО и осигуряват ключови военни способности за алианса. | БГНЕС