Сурвачки от дрян, украсени така, както повелява традицията – с прежда, геврек, пуканки и чушки – традицията е на първия ден от новата година, на Васильовден, млади да сурвакат стари за здраве и добър късмет. 

На пазарите във Варна сурвачката е най-търсеният „продукт“. Кореспондентът на БГНЕС разговаря с Илка Петрова – варненка, която от години пази и предава традицията чрез ръцете си.

„От 2002 година се занимавам с това да правя сурвачки“, разказва тя. За нея сурвачката е вид история – за земята, за дома и за човешките желания. Всеки елемент има своето място и значение.

„Всяко нещо в сурвачката си има предназначение. Трябва да има вълна – вълната е за добитъка, да има агнета през годината. Житният клас – да има жито. Гевречето – да има хляб на масата“, разказва Илка.

Ред по ред, елемент по елемент, сурвачката се превръща в пожелание за цялата година: „Ушафът е за плодородието, парата е за богатството на семейството. Пуканката се слага - както се пука пуканката, така да се пука животът – от щастие, от любов, от пари“.

Дори лютото има своето място - но не и в живота: „Лютата чушка се слага, за да стои лютото тук, на сурвачката, а в живота да е сладко“, усмихва се жената.
 
Сред символите е и кърпичката. „Кърпичката се слага, за да няма сълзи в семейството. Да има само радост, да няма сълзи да бършеш през годината. Да е мирен животът, да е спокоен, за любов“, обяснява Илка.

Докато разказва, около щанда ѝ се спират хора – някои търсят подарък за дете, други – сурвачка „като от едно време“. Според Илка интересът към истинската, битова сурвачка се е завърнал.

„Преди се купуваха едни евтини, хартиени сурвачки – нарязани, омотани. В последните години битовата сурвачка навлезе”, казва тя. И макар сурвачките да изглеждат различни по размер, времето и усилието зад тях са почти еднакви.

„Времето за всички сурвачки е горе-долу еднакво. Часове са. Максимално – до четири сурвачки на ден”.

Цените варират - от 10 до 70 лева, според размера и използваните материали. Илка предлага и клонки дрян, както и комплекти за домашно изработване – за тези, които искат сами да вложат труд в сурвачката си. Сред историите ѝ има и по-необичайни поръчки, включително сурвачка над два метра, направена за фестивал.

Сред купувачите най-искреното вълнение идва от децата. Никол Кишева е на девет години и внимателно избира своята сурвачка. Никол знае как се сурвака и с гордост рецитира: „Сурва, сурва година, весела година, червена ябълка в градина, златен клас на нива, пълна къща с коприна, пълна кесия с пари, живо, здраво догодина – догодина до амина!“.

А пожеланието ѝ към всички е простичко, но силно: „Да са живи и здрави! Новата година да е по-хубава, ако миналата не е била толкова. И много нови мечти и желания“. | БГНЕС