Фискалното пространство за компенсиране на ефектите от кризата в Близкия изток е ограничено и няма да бъде активирана клаузата за дерогация, заявява еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис в интервю за „Катимерини“.

Европейската комисия продължава да предупреждава за сериозен риск от „стагфлационен“ шок, предизвикан от кризата в Близкия изток, като посочва възможно забавяне на икономическия растеж в Европа с до 0,6 процентни пункта и ново ускоряване на инфлацията.

Еврокомисарят Домбровскис уточнява, че не се обсъжда активиране на клаузата за дерогация, която би позволила допълнителни разходи, тъй като няма рецесия. Той призовава държавите членки на Европейския съюз да прилагат ограничени и целенасочени мерки за подкрепа, подчертавайки, че фискалното пространство остава ограничено.

Латвийският представител изразява оптимизъм за гръцката икономика, като отбелязва очакван растеж от 2,1–2,2% тази и следващата година – над средното за ЕС, както и увеличение на реалните и разполагаемите доходи. Въпреки това той предупреждава за високото равнище на публичния дълг, което изисква внимателно управление, особено при високи лихвени проценти.

Въпрос: Г-н комисар, каква е текущата оценка на Европейската комисия за въздействието на кризата в Близкия изток върху европейската икономика и по какви канали се предава този шок?

Домбровскис: На този етап Европейската комисия извърши икономическо моделиране на възможното въздействие. Очевидно то зависи от продължителността на конфликта и от силата на шока при цените на петрола и газа. В зависимост от това колко дълго продължат тези сътресения, очакваме забавяне на икономиката с около 0,2 до 0,6 процентни пункта, като същевременно инфлацията може да се повиши с над един процентен пункт. Като цяло наблюдаваме „стагфлационен“ шок. За сравнение, преди войната прогнозирахме растеж на икономиката на ЕС от около 1,5% за тази и следващата година. На 21 май ще публикуваме пролетната икономическа прогноза с по-подробна оценка, включително по държави. Дотогава ще имаме и повече яснота за развитието на конфликта.

Въпрос: Предупреждавате за „стагфлационен“ шок още от средата на март. Как виждате излизането на ЕС от тази криза?

Домбровскис: Въпросът е по какви канали се предава въздействието. На първо място това са цените на енергията – става дума за шок в предлагането. Но ефектите могат да се разпространят и към други вериги, например торовете, което да повлияе на цените на храните. Колкото по-дълго продължи конфликтът, толкова по-широко ще се разпространят последствията.

По отношение на политиките акцентът е върху енергетиката – включително координирано освобождаване на петролни резерви. Подготвяме и енергиен пакет, който предвижда например електроенергията да не се облага по-високо от изкопаемите горива. Фокусът е върху електрификацията, възобновяемите източници и нов поглед към ядрената енергия като нисковъглероден източник. Намаляването на зависимостта от внос на изкопаеми горива ще ограничи влиянието на ценовата волатилност. Разглеждаме и промени в начина на функциониране на енергийния пазар и системата за търговия с емисии.

По отношение на фискалната политика препоръчваме мерките да бъдат временни и целенасочени. Трябва да се извлекат поуки от предишната енергийна криза след руската инвазия в Украйна през 2022 г., когато мерките бяха по-малко временни и по-малко насочени, което доведе до значителни бюджетни разходи. Сега разполагаме с по-ограничено фискално пространство заради по-високите дефицити и дълг.

Въпрос: Как оценявате вече предприетите мерки и защо изключвате активирането на клаузата за дерогация?

Домбровскис: Клаузата се използва при тежък икономически спад в ЕС или еврозоната. В момента няма такъв, а само забавяне, така че условията не са изпълнени. Освен това съществуват автоматични стабилизатори, които осигуряват известна фискална гъвкавост – например спадът в приходите или увеличените разходи за обезщетения при безработица не трябва да се компенсират.

Мерките на държавите членки са смесени – има както целенасочени, така и нецелеви. В случая с Гърция фискалният ефект засега е ограничен – около 0,1% от БВП. Повечето мерки са насочени, но не всички – например субсидията за дизела не се счита за целенасочена.

Въпрос: Как оценявате фискалната позиция на Гърция и възможностите ѝ за допълнителна подкрепа?

Домбровскис: Като цяло Гърция има добра фискална динамика през последните години с значителни излишъци. Очаква се и през 2025 г. да има сериозен излишък, което дава известна гъвкавост. Но страната все още има най-високото съотношение дълг към БВП в ЕС и трябва да бъде внимателна, особено при сегашните лихвени условия.

Въпрос: Как оценявате изпълнението на Плана за възстановяване и възможно ли е удължаване на инструмента?

Домбровскис: Гърция има най-големия план спрямо БВП – близо 16%. Досега е получила 23,45 млрд. евро, което е 65% от средствата – над средното за ЕС. Предстоят още две плащания, включително най-голямото. Сега акцентът е върху изпълнението и подготовката за финалния етап.

Работим с държавите членки за актуализиране и опростяване на плановете, както и за преценка кои проекти могат реалистично да бъдат изпълнени. Гърция представи актуализиран план през ноември, одобрен през декември.

Относно удължаване – трудно е да се очаква, тъй като сроковете са ясно заложени и няма консенсус за промяна. Всички цели трябва да бъдат изпълнени до края на август, исканията за плащания – до края на септември, а плащанията – до края на декември.

Въпрос: Въпреки положителната оценка, доходите на хората не нарастват значително. Как си обяснявате това?

Домбровскис: Гръцката икономика се представя добре. Очакваният растеж е около 2,1–2,2%, което е над средното за ЕС. Наблюдаваме и увеличение на реалните доходи. Като цяло икономиката се подобрява и разполагаемият доход на домакинствата расте. | БГНЕС