За 2026 г. възникват значителни рискове поради нестабилността на геополитическата и вътрешнополитическата обстановка на международно, регионално и местно равнище. Поради това е оправдано да се изготвят и представят повече от един сценарий за икономическото развитие. В тази връзка Фискалният съвет разработи три прогнозни сценария за 2026 г. - реалистичен, песимистичен и силно песимистичен. Базовият сценарий е реалистичният, с вероятност 60%, докато на песимистичния и силно песимистичния сценарий са оценени с вероятност от по 20%.

Реалистичен сценарий

Следва да се отбележи, че базовият сценарий за икономическото развитие през 2026 г. се основава на рязко покачване на цените на енергията вследствие на войната в Персийския залив. Базовият сценарий се характеризира с влошаване на външната конюнктура, което отразява забавяне на растежа, дължащо се на класически шок на предлагането, подобен на този от 70-те години на миналия век.

Шокът в предлагането е събитие, което внезапно увеличава или намалява предлагането на стока или услуга. Тази внезапна промяна засяга равновесната цена на стоката или услугата и общото ценово равнище в икономиката. Шокът в предлагането може да доведе до стагфлация поради комбинацията от растящи цени и спадащо производство.

Реалистичната прогноза се основава на ключовото предположение, че военният конфликт в Близкия изток ще бъде относително краткотраен, продължаващ най-много до средата на 2026 г., след което се очаква постепенно възстановяване на икономическата активност и нормализиране на цените на петрола и природния газ.

За 2026 г. прогнозираме БВП по текущи цени от 126 987 млн. евро и съответно номинален растеж от 9,5%. Реалният растеж е 2,5%,  а дефлаторът е 6,8. Хармонизираната инфлация се оценява на средно 4,2% за годината. Реалният растеж отразява значително забавяне в сравнение с 3,1% през 2025 г. Очаква се темпът на растеж на потреблението да спадне до 11,7% от 14,0% през 2025 г. Инвестициите възлизат на 25 548 млн. евро, което представлява номинален растеж от 1,4%, но в реално изражение се отчита спад, характерен за шок в предлагането. Очакваме също така значителен отрицателен баланс от -1 355 млн. евро поради по-висок растеж на вноса спрямо износа - нормална реакция на покачващите се цени на горивата.

Песимистичен сценарий

Този сценарий предполага, че смущенията в международната търговия, предизвикани от военния конфликт, ще продължат и след второто тримесечие на годината. Смущенията в доставките на тези суровини ще продължат до третото тримесечие на 2026 г., след което се наблюдава сравнително бързо възстановяване на търговските потоци.

За 2026 г. прогнозата е БВП по текущи цени от 126 659 млн. евро и съответно растеж от 10,3 %. Реалният растеж е 1,9 %, а дефлаторът е 7,2. Хармонизираната инфлация е 4,6 % на годишна база. Според прогнозата потреблението нараства с 11,6 %.  Инвестициите възлизат на 25 372 млн. евро. Износът се увеличава до 60 338 млн. евро (+2,5 %), а вносът – до 61 751 млн. евро (+2,8 %), което води до по-голям търговски дефицит от -1 414 млн. евро.

Силно песимистичен сценарий

Този сценарий е вероятен при предположението за по-тежък и продължителен шок в доставките на енергийни ресурси, включително прекъсване на по-голямата част от потоците през Ормузкия проток. Освен логистичните затруднения се очакват и преки щети върху енергийната инфраструктура на страните износителки на енергия в Близкия изток в резултат на военни операции, което значително удължава периода на възстановяване на доставките на тези стоки. Обемът започва да се нормализира едва в началото на 2027 г. Вследствие на това несигурността на международните финансови пазари е по-изразена и продължителна, което допълнително засилва негативните икономически ефекти.

За 2026 г. прогнозираме БВП по текущи цени от 125 301 млн. евро и съответно растеж от 8 %. Реалният растеж е 0,5 %, а  дефлаторът е 7,5. Хармонизираната инфлация е 5,0 % на годишна база. Потреблението нараства с 11,3 %. Инвестициите възлизат  на 24 691 млн. евро, което отразява номинален спад без растеж на частните инвестиции и минимално усвояване на средства от ЕС. Износът нараства само с 1 %, а вносът – с 2 %, така че салдото е силно отрицателно.

Предпоставките, на които се основава този сценарий, са, че нашите водещи търговски партньори ще преживеят продължителна и задълбочаваща се стагнация, съпътствана от фискални кризи, ревизия в посока надолу на плановете за частни инвестиции и изплащане на минимални траншове по ПВУ.

Съгласно член 6, ал.1 т.2 от Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми, Фискалният съвет съгласува валидира) макроикономическата прогноза на Министерство на финансите. | БГНЕС