На фона на пъстрите Делюви празници, които всяка година през септември връщат Златоград век назад във времето, една стара родопска традиция показва своята удивителна актуалност – превръщането на стари дрехи в пъстроцветни тъкани, разказва кореспондентът на БГНЕС в региона.

Сред възстановките на стария пазар, глъчката на занаятчии и аромата на местни гозби, майсторки на тъкачния стан демонстрират как износените ризи, поли и тениски могат да се преродят в красиви черги и пътеки. Тази година празникът, посветен на легендарния Делю войвода, отново събра майстори и пазители на традиции от целия регион. Сред тях е и Сашка Мизова, която с усмивка и сръчни ръце показва магията на тъкането от парцали. За нея това не е просто занаят, а част от родовата памет, предавана от поколение на поколение.

„Това сме го започнали от край време от нашите баби, от нашите майки и ние така сме правили, като деца сме помагали и сега продължава да се прави", разказва г-жа Мизова, докато подрежда нарязаните на ивици платове. Тя обяснява, че занаятът все още се пази жив, макар и предимно от по-възрастните. „Старите хора си го правят", допълва тя.

В ръцете ѝ няма непотребна дреха. „От парцали, от всякакви, от всякакъв вид стари дрехи, рокли, поли, тениски, от всичко. Може да стане, нарязва се и се тъче", обяснява технологията тя. Разбира се, резултатът е различен в зависимост от материала. „Може и от прежди, от прежди даже става по-хубаво, но отделно. От прежди отделно, от парцали отделно", уточнява майсторката.

Особено впечатляващ е разказът ѝ за багрилата, използвани в миналото, когато химията не е била на почит. Природата е била основен източник на цветове. „И багрила, в миналото не е имало, затова са ползвали от боровинки, от лук, люспи от лук, естествени цветове багрила. От лук, най-много е красиво оставало от лука, от люспите. От цвекло. От червено цвекло, от орехи, от орехови листа, и такива", споделя Сашка Мизова, разкривайки една почти забравена палитра от естествени багри.
На няколко крачки от нея, друга родопчанка – Радка Терекиева, предлага по-дълбок, философски поглед върху тази практика, която днес наричаме с модерната дума „рециклиране". За нея това е израз на народната мъдрост и уважение към природата и вложения труд.

„Народът е велик и е така направен, че всичко да влезе в работа, да може да се възстановява абсолютно всичко, да не се замърсява околната среда и всичко да влезе в употреба", казва г-жа Терекиева. Нейните думи отекват с особена сила в днешния свят на свръхконсумация. „Всичко е важно и няма нищо ненужно. Няма нищо ненужно", повтаря тя с убеденост.

Според нея този принцип намира приложение не само в дома, но и в цялостния цикъл на живота. „Всяко нещо трябва да се използва, както за рециклиране на текстилни материали, прежди, вълна, така и в земеделието, всяко едно нещо от отпадъци, от дърветата, едно друго, наторява се почвата и всичко се възобновява."

Така, по време на Делювите празници в Златоград, демонстрацията на тъкане от стари дрехи се превръща в нещо повече от атракция. Тя е жив урок по устойчивост и напомняне за една проста, но могъща истина, формулирана от Радка Терекиева: „Няма ненужни неща в живота. Всичко трябва да се използва." И докато совалката с поредното парцалче се промушва през нишките на стана, тази вековна мъдрост се втъкава в поредната пъстра черга, за да стопли нечий дом и да покаже, че красотата може да се роди от грижа и пестеливост.IБГНЕС