Златарството е един от най-трудните, но и един от най-добре платените занаяти.

Комплектът, който се дарява на невестата, е най-богатият.

Един пълен комплект с накити струвал около 800 златни гроша.

Това заяви в интервю за БГНЕС Грозделина Георгиева, уредник в Регионален етнографски музей – Пловдив.

Георгиева завежда фонд „Занаяти“ и отговаря за временните изложби в РЕМ – Пловдив.

С нея разговаряме за златарството, за традиционните женски накити и каква символиката се крие зад тях.

Пловдив е град, богат на майстори златари. Грозделина Георгиева разказа, че има данни, че дюкяните на златарите са били около 100 и в тях са се трудели златари от различни народности, като всеки допринася с нещо. Един от друг майсторите са се учели на тънкости в занаята, като пренасят различни техники и декорации.

„Родът Куюмджиоглу е златарски род – дядото е златар, но наследниците явно се уплашват от тежестта на занаята, защото всеки занаят е труден, но златарството е един от най-трудните, въпреки че е един от най-добре платените“, разказа Георгиева, тъй като музеят се помещава в Куюмджиевата къща, уникална по рода си, принадлежала на заможния търговец Аргир Куюмджиоглу, който произлиза от видния златарски род, но не се занимава със занаята.

В музея е поместена богата колекция от златни и сребърни накити. Тя се намира в зала „Златарство“ и попадайки в нея можем да се докоснем до работилницата на един възрожденски златар и да видим красивите пафти, пръстени, гривни и накити за глава.

По накита можем да разберем каква религия изповядва жената 

„По накита на дадена жена, ние можем да разберем дали е мюсюлманка, или християнка, защото има неща, които иконографията на мюсюлманството не позволява“, обясни Георгиева, като уточни, че има ли животинско изображение на накита, значи притежателката му е християнка.

В районите, в които са приели поради различни причини мюсюлманството, когато хората отиват при майстора златар, си позволяват да поръчат накити, които са типични за християните, но това не бива да ни учудва, защото те не познават Корана, не могат да говорят на турски език и поради тази причина остават в християнската традиция по отношение на облеклото, накитите и декорациите към тях.

Нашите златари изкусно владеят техниката на филиграна 

„Нашите златари работят изключително много със сребро, позлатено сребро и със злато. Те владеят изкусно техниката на филиграна“, отбеляза Георгиева и обясни, че в работилницата си майсторът има решетка, която започва да източва тънката златна или сребърна нишка, защото благородните метали са меки и гъвкави и само от тях може да се направи филигранена нишка, която е тънка като косъм.

Благодарение на тази решетка майсторът източва и произвежда благороден златен или сребърен косъм, с който след това започва да вае различни фигурки и да прави филигранните накити.

Пълният комплект накити за невестата струва 800 златни гроша 

„В миналото комплектът, който се дарява за невестата, е най-богатият. Когато отидеш да искаш някое момиче, момковата страна трябва да даде подарък, а подаръкът е да бъде цялата изпъстрена с накити“, разказа Георгиева и посочи, че един пълен комплект накити струвал около 800 златни гроша и не всеки е можел да си го позволи.

По това колко е нагиздено момичето, могат да разберат хората в какво семейство отива, какво е социалното положението и статусът на това семейство и съответно да ѝ завидят, защото момичето, когато се жени, е натруфено с всичките накити, които ѝ подаряват, подчерта уредникът на музея и добави, че за пълна натруфеност трябва да има накити за глава, за шия, за кръст и за ръце.

Накитите имат и предпазваща роля 

На главата на невестата се слага прочелник. В миналото много повече е бил носен т.нар. тепелък, впоследствие, обаче, той остава главно за носиите в източните Родопи. „Тепелъкът е това, което пази фонтанелата на жената, защото се вярва, че оттам може да влезе злото, но оттам съответно да излезе и доброто, всичко, което могат да ти вземат“, поясни Георгиева и допълни, че жените са вярвали в това, че могат да ти напакостят с магия и неслучайно на сватбения ден всичко е изпълнено с предпазващи ритуали и със забрани, за да не му тръгне на младото семейство на кутсуз.

Прочелникът пък се спуска ниско над челото и когато невестата върви, очите ѝ не могат да се видят почти и ако някой иска да я урочаса, както се вярва, или да я погледне, той не може да достигне до очите ѝ. Накитът, който я покрива, независимо дали е сребърен или позлатен, не допуска лошия поглед, а го връща обратно. „Среброто в случая играе ролята на огледало – откъдето дошло, там отишло, това е старата приказка“, разказа още Георгиева.

А пафтите, се оказва, че са най-женският накит. Дори и мъжката страна да няма средства да подари други накити на жената, пафти задължително трябва да има, защото те пазят женския кръст и детеродните органи.

В страната най-популярни са пафтите, които приличат на очи или на листа. „Като ги сложат на женския кръст, все едно очите са слезли тук – оттам нататък те пазят и всичкото зло се връща обратно, защото най-голямата беда за едно жена е да няма деца и да не продължи рода, в който е отишла“, заяви Георгиева и обърна внимание, че майчините пафти се предават на снахата в семейството.

Пафти със седеф от Йерусалим   

Пафтите са и знак за социален статус и за богатство – колкото са по-разкошни, по-богати, с повече благороден метал, по-скъпи, съответно показват, че жената добре е случила и отива на добро място.

„Много популярни в началото на XIX век стават пафтите със седефени пластини. Интересна е историята за тях, защото те са носени от Светите места. Първо, седефени плочки са изработвани само в Йерусалим и в Атонските манастири от монасите – те са изключително красиви, често може да има библейски сцени, Рождество Христово, Богородица, различни светци и т.н.“, заяви Георгиева и отбеляза, че са много популярни пафтите с двуглавия орел с короната.

По думите ѝ има няколко теории защо на женските пафти е изобразен двуглав орел с корона. Първата е, че са го свързвали и тълкували с това, че са християни, защото двуглавият орел с корона е символът на Цариградската патриаршия, тъй като до 1870 г. нямаме самостоятелна църква и сме под нейната егида. А втората теория е свързана с това, че обявилата се за Трети Рим Русия прави двуглавия орел с короната свой символ и се чака освобождение от нея.

„Но пафтите са носени освен на майсторите златари, които да изработват съответния поръчков накит, и като подарък в манастирите и църквите“, добави тя. Затова и до днес големите ни манастири имат едни от най-фантастичните и богати колекции на пафти, тъй като е било задължително който иде на хаджилък да донесе богати дарове, а седефът, който се е правил там, е специфичен, красив и с дълбок релеф. І БГНЕС